Коя е Тамар Кинцурашвили, получила наградата на Дойче Веле

Когато Грузия обявява своята независимост през 1991 година, Тамар Кинцурашвили знае, че трябва да се бори за демокрацията в страната си. "Под егидата на Съветския съюз нямахме право на глас и бяхме напълно зависими от тоталитарната система", казва тя пред ДВ. "Но в една демократична държава всички граждани трябва да държат правителството под контрол, за да опазят свободата си. Медиите имат особена отговорност да поддържат разделението на властите."  

Кинцурашвили дълги години работи като журналист, а днес е председателка на независимата фондация за медийно развитие в Тбилиси, която се бори в защита на човешките права и свободи. Там тя организира уъркшопи за проверка на фактите и против езика на омразата. Но работата ѝ става все по-трудна в репресивните условия в Грузия днес. За своя ангажимент 55-годишната журналистка и активистка получава тазгодишната награда на ДВ "Свободно слово" (Freedom of Speech Award).  

"Усилията ѝ са незаменими" 

ДВ връчва наградата от 2015 година. Генералният директор на ДВ Петер Лимбург казва, че Тамар Кинцурашвили е избрана заради ангажимента си в борбата с дезинформацията в Грузия. „Усилията ѝ за борба с вътрешната и външна пропаганда са незаменими по отношение на свободата на медиите и свободата на изразяване", казва Лимбург. „В момента страната се намира на кръстопът: парламент без активна опозиция, замразен процес на присъединяване към ЕС и нови авторитарни медийни закони, които вече познаваме от Русия." 

Кинцурашвили казва, че никога не се е чувствала толкова застрашена в родината си. "Правителството се опитва всеки ден да измисли нещо ново, с което да попречи на работата ни", казва тя. Миналата година близкото до Русия правителство на "Грузинска мечта", което управлява от 2012 година насам, прие закона за т.нар. прозрачност на чуждестранното влияние. Той задължава медиите и неправителствените организации, които получават над 20% от финансирането си от чужбина, да се регистрират като чуждестранни агенти. Ако не го направят, ги грози парична санкция, а според нови промени в закона - съвсем скоро дори затвор. Законът вече ще засяга и отделни лица.  

Организацията на Кинцурашвили се финансира изцяло от чужбина. Но отказва да се регистрира. "Целта на новото законодателство е да подкопае доверието в нашата работа", казва тя. "Човек се нуждае от достоверна информация, за да взима решения. Така работи демокрацията." 

Работата под натиск и заплахи 

Хиляди излязоха по улиците на Грузия, за да протестират срещу закона. Решението на правителството през ноември миналата година да замрази преговорите за членство в ЕС доведоха до още по-мащабни протести. Грузия получи статут на кандидат за членство година по-рано. И до днес протестите срещу авторитарния курс на правителството не стихват.  
Властите в Тбилиси ограничиха свободата на изразяване и на събрания. Нов закон предвижда паричните преводи от чужбина да трябва да бъдат одобрявани от властите.

Освен това нараства и директният натиск върху Кинцурашвили. Няколко пъти хора с качулки нападат офиса на фондацията и наричат нея и колегите ѝ „псевдолиберални фашисти". „Обаждаха ни се по телефона и ни обиждаха, дори посред нощ. Обаждаха се на семейството ми, на съпруга ми и на дъщеря ми", казва Кинцурашвили. Заедно с други неправителствени организации нейната фондация се обръща към Европейския съд по правата на човека заради закона за чуждестранните агенти. 

Тамар Кинцурашвили израства в интересни времена 

Кинцурашвили е родена през 1970 година в град Цхалтубо в работническо семейство. След краха на Съветския съюз в Грузия избухва гражданска война. Районите Абхазия и Южна Осетия се обявяват за независими републики. През 2008 година Русия ги признава и изпраща хиляди войници там.  

По време на промените Кинцурашвили следва журналистика в държавния университет в столицата Тбилиси. От 1994 година работи като репортерка в първия независим вестник "Дрони". По-късно завежда политическия отдел в изданието. По стипендиантска програма заминава за Великобритания, където стажува в Ройтерс, както и в САЩ - там работи във вестник "Дезерет Нюз" в Солт Лейк Сити. „Това ме научи как да правя независима журналистика - все пак в Грузия нямахме никакъв опит в тази посока", спомня си тя. По-късно става генерален директор на грузинската обществена медия GPB. 

Борбата за истина и свобода 

Но от 2014 година тя се е отдала изцяло на борбата за достоверна информация и свобода на медиите. "Първоначално проверката на фактите не беше нужна - медиите си вършеха работата", казва Кинцурашвили. "Но с новите технологии всеки гражданин може да разпространява информация и всеки от нас трябва да знае как да разграничава фактите от неверните съобщения. Контролирането на информацията означава власт, а мощни институции, правителства, автократи и компании в момента се опитват да манипулират общественото мнение."  

Повече от 300 души вече са взели участие в нейните семинари за свобода на медиите, противодействие на дезинформацията и реч на омразата - включително като част от „Лабораториите за разкриване на митове", основани съвместно с Академията на Дойче Веле през 2017 г. Кинцурашвили е и преподавател по медийна етика и методи на пропагандата в университета „Илия" в Тбилиси. 

Международното признание в момента е по-важно за нея от всякога. "То ни дава усещането, че не сме сами в борбата срещу това репресивно правителство. И дава сигнал, че нашата работа е важна - за нашата страна, за една по-добра демократична Грузия."