Китай и победата над Япония във войната: Каква е истината

"Това е последният шанс за войските на японския император да развеят бялото знаме. Предайте се!", вика статист, преоблечен като войник от китайските комунистически части. И понеже няма реакция, войниците щурмуват, постигайки победа над Япония. Сцените, придружени от бутафорен барутен дим, се наблюдават от стотици хора в цивилни дрехи, въоръжени най-вече с мобилни телефони и чадъри за защита от слънцето – става дума за поредната инсценировка, с каквито тези дни в Китай напомнят за края на Втората световна война, разказва АРД.

Възстановки в чест на Компартията

Германската медия обяснява, че целта на представленията под открито небе е не само да напомнят за историческите събития и жестокостите, извършени от японските части на китайска земя – всичко това има връзка и с актуалната политика на китайското ръководство.

Факт е, че Китай страда много по-дълго от Втората световна война, отколкото Европа, припомня АРД. Голяма част от страната е в развалини, загиват най-малко 13 милиона души. През 1937 година Япония започва голяма офанзива в Китай – близо две години преди нападението на нацистка Германия срещу Полша. А още преди това Япония е окупирала Манджурия в Североизточен Китай.

Тежковъоръжената японска армия атакува Китай, докато там се води гражданска война – между Чан Кайшъ и неговата Национална партия Гоминдан и неговия най-голям противник Мао, който е начело на комунистите. По необходимост двете страни се обединяват срещу японските войски, но не слагат край на враждата си.

Комунистите играят второстепенна роля във войната

Именно Гоминданът поема основната тежест във войната срещу Япония, отбелязва германската обществена медия. А войските на Мао водят повече партизански битки в тила на японците. Според оценките, в крайна сметка загубите на Гоминдана са осем пъти по-високи от загубите на комунистите.

В сегашните инсценировки обаче войските на Мао са тези, които побеждават Япония. „Да живее комунистическата партия!“, скандират артистите непрофесионалисти, а публиката им приглася. 60-годишна селянка, която размахва старинен пистолет, казва: „Ние сме много благодарни на Комунистическата партия, че прогони японците. Ако бях живяла по онова време, щях и аз да се включа в битките“. Младеж, който носи пистолет играчка, се провиква: „Страхотно е да накараш японския дявол да побегне“.

Както посочва пред АРД британската историчка Рана Митер, нападенията на комунистите по онова време са изиграли важна роля, но не са били решаващи за победата над Япония. Големите боеве са били водени от националистите. В централния военен музей в Пекин обаче нещата са представени по съвсем друг начин, описва АРД – навсякъде висят снимки на Мао, от различни моменти на войната.

Опит за овладяване на наследството на националистите

На ролята на Гоминдана в този музей е отредено съвсем малко място. Историчката Митер вижда в това опит на Комунистическата партия да „превземе“ наследството на Гоминдана. След края на Втората световна война Китай е сред основателите на ООН, но тогава той е под ръководството на Чан Кайшъ, преди той да бъде прогонен от комунистите в Тайван.

Днешното ръководство на Народната република обосновава претенциите си за по-силна геополитическа роля именно със статута на Китай като страна победителка във Втората световна война. Твърди се дори, че Китай е пазител на международния ред. Съгласно официалния наратив, поуката от Втората световна война била, че е нужно да има един силен комунистически Китай със силна армия.

Геополитическото положение влияе на погледа към историята

Комунистическото ръководство на Народната република постоянно подчертава, че Китай е миролюбива страна. Но много държави около Южнокитайско море са изпълнени с опасения заради въоръжаването на Китай и неговите териториални претенции. Факт е и това, че съществува заплаха Китай да наложи насилствен контрол над демократично управлявания остров Тайван.

Геополитическото положение е отразено и във военния музей – там има само една малка снимка за решаващото събитие, довело до поражението на Япония: атомните бомбардировки на САЩ. За сметка на това е изтъкната ролята на съветската подкрепа срещу Япония в ранните години на войната - очевидно като знак за тесните отношения между Китай и Русия, които се кълнат в близкото си партньорство, от което Китай не се отказва въпреки руската война срещу Украйна.

Възпоменание с участието на автократи

Това личи и по обстоятелството, че шефът на Кремъл Владимир Путин ще участва в големия военен парад на 3 септември в Пекин заедно със севернокорейския диктатор Ким Чен Ун и други гости. Парадът с участието на хиляди войници с най-ново въоръжение ще е по повод 80-годишнината от края на Втората световна война. По този начин комунистическото ръководство на Китай иска да изтъкне силата си, пише АРД. Страната разполага с най-многочислената армия и с най-големият морски флот в света.

Наративът за историческото приятелство с Москва по времето на Втората световна война има обаче и пукнатини. Както посочва историчката Митер: „Сред всички съюзници именно Съветският съюз е този, който през повечето време се държи неутрално спрямо Япония – до август 1945 година, непосредствено преди края на войната“.

Комунистически Китай така или иначе се вижда в първата линия от фронта на историческата война против фашизма, посочва германската обществена медия. Но пък на парада по този повод в Пекин ще присъстват най-вече представители на авторитарни държави.