Киево-Печорската лавра: защо обвиниха Украйна в светотатство

Киево-Печорската лавра е една от най-важните исторически забележителности в Украйна. Пещерният манастир е основан през XI век. Над земята се намират множество важни църкви, както и административни и жилищни сгради. В подземията се съхраняват тленните останки на монаси, които православните християни почитат като светци.

Доскоро тези пещери бяха поверени на духовниците от Украинската православна църква (УПЦ). Но това се промени миналия месец - с пристигането на комисия от Министерството на културата в Киев. Митрополит Климент, който отговаря за комуникациите в църквата, обясни, че без никакво обяснение или съдебна заповед пратениците от Киев са разбили вратата и са сменили ключалките. "Не знаем какво прави комисията там, дали реликвите ще останат на мястото си. Тази комисия дойде така, както идват крадците", цитира думите му германската обществена медия АРД.

Като по времето на Съветския съюз?

Официалната цел на комисията е да изследва мощите в пещерите. В заповедта на министерството се посочва, че тя трябва да определи тяхната "историческа и научна стойност". Министерството все още не е отговорило на запитването на АРД за интервю.

Митрополит Климент смята, че държавата извършва светотатство. "Чиновниците копират едно към едно методите от времето на Съветския съюз", казва той. Вярващите пък се безпокоят за съдбата на реликвите. За министерството това са просто артефакти, музейни експонати - но за вярващите подобни термини са "неразбираеми и обидни", посочва духовникът, цитиран от АРД.

Обвиненията на Киев и отзвукът в Москва

Митрополитът дори намеква, че правителството иска да раздели реликвите на по-ценни и по-малко ценни в зависимост от това дали отдавна починалите монаси са родени на територията на днешна Украйна или на територията на днешна Русия. За руските пропагандни медии това е рядка възможност да докажат колко националистическо е украинското правителство.

Но това е изопачаване на фактите, казва киевската теоложка Людмила Филипович. Държавата трябва да знае какво има на територията на Лаврата, в края на краищата тя носи отговорност за нея, отбелязва тя и припомня, че държавните органи досега са имали много ограничен достъп до манастира, а църквата многократно е нарушавала стандартите за опазване на паметниците. Това няма нищо общо с национализма, уверява Филипович.

Украинската църква скъса с Москва след инвазията

Спорът между църквата и правителството не е неочакван. Допреди три години Украинската православна църква бе подчинена на патриарха в Москва. След руската инвазия в Украйна обаче тя скъса с Москва, тъй като руският патриарх Кирил подкрепя завоевателната война на Кремъл.

За правителството в Киев и за много наблюдатели обаче раздялата с Руската православна църква не е достатъчно категорична. Според Людмила Филипович УПЦ нито е показала, че е преосмислила предишните си връзки с Москва, нито че наистина вече се възприема като независима украинска църква.

Митрополит Климент отговаря на тези критики лаконично: за него е достатъчно това, че църквата вече не поддържа никакви административни връзки с Москва. "Държавата няма право да се намесва в религиозните дела", казва той пред АРД и допълва, че църквата предприема юридически действия заради акцията на държавната комисия в пещерния манастир.

Големите православни църкви в Украйна са две

Около 55 процента от украинците са православни християни, а двете големи православни църкви в държавата се конкурират помежду си: от едната страна е Украинската православна църква, която в миналото е била подчинена на Москва и е отдала под наем част от Лаврата; от друга - Православната църква на Украйна, основана преди години като независима украинска църква.

Много трудно е да се определи коя от двете църкви има по-голямо влияние. Но през последните години украинското правителство нееднократно е предприемало действия срещу УПЦ - както заради предишните ѝ отношения с Руската църква, така и поради факта, че някои нейни духовници застанаха на страната на Русия в агресията ѝ срещу Украйна. Над 100 наказателни производства са образувани срещу украински духовници, включително за предполагаемо сътрудничество с Русия или за разпространение на руска пропаганда, пише още АРД.

Как украинската църква се отнася към руската агресия? 

Киевският и на цяла Украйна митрополит Онуфрий осъди руската агресия още в първия ден на нахлуването и призова руския президент Владимир Путин да "вземе мерки за прекратяване на кръвопролитията". Митрополит Климент говори по-дипломатично: "Евангелието описва точно как трябва да се реагира на всяка агресия: призивите за война и за удължаване на агресията дори с един ден са грях".

Миналата година украинският парламент прие закон, който много наблюдатели определиха като забрана на УПЦ, припомня АРД. Това не отговаря на истината, казва ръководителят на държавната служба за етническите малцинства и религиозните свободи Виктор Йеленски. Според него този закон не е насочен срещу никоя конкретна църква, а по-скоро към религиозните организации, свързани с Руската православна църква.

Законът дава на тези организации девет месеца да прекъснат тези връзки. Все още не е ясно дали след изтичането на крайния срок ще се премине към забрана на Украинската православна църква и как ще реагират на това украинските съдилища.