"Касапинът от Хановер": серийният убиец Фриц Харман

Годината е 1918-а. Фридел Роте от Хановер е на 17, когато изчезва безследно. Преди това е видян да разговаря с изискан господин в кафене. Мъжът носи името Фриц Харман и е добре познат на полицията, тъй като шпионирал за нея. Когато решават да го разпитат в жилището му, го намират с 13-годишно момче в леглото. Но не намират Фридел. "Трябвало е да гледат по-внимателно, тъй като черепът на Фридел Роте е бил поставен в ниша в стената", разказва пред ДВ пенсионираният следовател Юрген Файт.

Файт, който развежда туристи из  германския град Хановер по стъпките на серийния убиец, казва: "Харман е германският Джак Изкормвача". Той е признал 26 убийства на млади мъже. "Но това са само убийствата, за които успява да си спомни. В действителност те може да са и повече от 50", казва Файт.

Кой е бил Фриц Харман?

Фриц Харман е роден на 25 октомври 1879 година в Хановер. В семейството той е най-малкото от шест деца. "Имал е много тежко детство - баща му е бил алкохолик и много го е биел", разказва Юрген Файт. Вероятно е бил подложен и на сексуални посегателства от страна на един от по-големите си братя.

Дали тези фактори са го превърнали в сериен убиец? "Тежкото детство не е извинение", казва пред ДВ криминалната психоложка Лидия Бенеке. "Повечето хора, които са били изложени на неблагоприятни фактори в детството си, не извършват тежки престъпления. Но научните данни показват, че при малка група от хора определени посегателства в детството може да предизвикат извършването на тежки престъпления впоследствие - включително екстремната им форма серийни убийства", добавя експертката.

"Фундаментална грешка е да се смята, че на човек би му личало, ако извършва тежки престъпления", посочва още Бенеке и изтъква, че в повечето случаи не е така. При Фриц Харман също не е било така - той будел доверие, бил винаги добре облечен, дружелюбен и не се набивал на очи. Бил в добри отношения и с полицията - доставял ѝ сведения от сектора на проституцията.

Убийствата на тавана

Харман извършва убийствата си в годините след Първата световна война, когато безработните са много, храната не достига, а черният пазар и проституцията процъфтяват. Фриц Харман търгува на гарата с откраднати дрехи на млади мъже, с месо и други стоки. Именно там набелязва жертвите си - младежи, които в трудните икономически времена изглеждали малко или повече дезориентирани и безпомощни, обяснява Файт. "Ела насам, сигурно си много гладен. Изглеждаш толкова уморен. Можеш да пренощуваш при мен, ще ти дам и храна" - най-вероятно Харман е привличал жертвите си именно по този начин.

Младите мъже, които тръгват с Харман към неговия таван, са на възраст между 10 и 22 години. Той ги нарича "куклички". Всички те никога не напускат дома му живи. Съседите в бедния квартал не се интересували от странните шумове от жилището на Харман. Убиецът прегризвал гърлата на жертвите си. Това го възбуждало сексуално, ще сподели той впоследствие.

"Предполага се, че Харман може дори да е продавал месото на жертвите си на черния пазар. Нелегалната търговия с месо тогава е била масова, т.е. това може да е било за него много практичен метод хем да се освободи от труповете, хем да припечели някакви пари", казва Лидия Бенеке пред ДВ. Не е доказано, че е било точно така, но е факт, че много от костите на жертвите са били изхвърлени в близката река.

Признанията на масовия убиец

Фриц Харман е уличен именно по този начин - деца намират череп на брега. Първо се смята, че може да е от някой удавник, но когато се появяват все повече и повече кости, полицията започва разследване. Постепенно са намерени към 500 части от човешки тела. Жителите на града изпадат в паника, вестникарските заглавия наричат убиеца "Касапинът", "Върколакът", "Вампирът от Хановер".

Постепенно следата води към Фриц Харман. Арестуват го през юни 1924 година. Известен е на полицаите като дребен престъпник, но те все си затварят очите, тъй като им носи ценни сведения като информатор. Затова в началото не вярват, че може да е сериен убиец - докато при обиск на жилището му не откриват следи от кръв и изцапани с кръв дрехи.

Първоначално Харман отрича, но полицията оказва все по-голям натиск - оставят в килията му светещи черепи, оставят и чувал с човешки кости и го плашат, че мъртвите ще го приберат, ако не си признае. И Харман признава. Неговите "куклички" винаги били много мили с него, твърди той. Убивал ги в "сексуално опиянение".

Съдебният процес започва през декември и приключва много бързо. "Никога такъв значим процес не е бил провеждан толкова несръчно", пише тогавашният журналист Теодор Лесинг и твърди, че не е била направена истинска проверка на вменяемостта на Харман.

Но съдебната присъда е изпълнена - Фриц Харман е гилотиниран на 15 април. Преди това пожелал да му бъде издигнат паметник: "Това и след 1000 години ще бъде забележителност - всички ще идват и ще искат да го видят", бил казал убиецът на затворническия психиатър.

Той все пак се прославя

Историята на серийния убиец Фриц Харман нееднократно е филмирана и поставяна на сцена. Историята е пресъздадена и в мюзикъли, книги и дори настолни игри. И наистина има дори статуя - от известния виенски скулптор Алфред Хръдличка, почитател на Карл Маркс и ултрасталинист, както сам се афишира.

Фриц Харман е искал да стане известен - и успява. Името му се знае и 100 години след неговата смърт, при това не само в родния му град Хановер.

*****

Вижте и това видео от архива ни: