Какво (не) знаем за келтите

Четиристотин осемдесет и три - толкова златни монети съдържаше най-голямото келтско съкровище, открито през 20 век. И точно толкова монети бяха открадни от музей в Манхинг, Бавария, през ноември 2022 година. Действията на престъпниците тогава напомняха холивудски сценарий - крадците успяха да прекъснат интернета и телефонните връзки в музея, така че на спокойствие да измъкнат златните монети.

Крадците най-после бяха задържани, но едва около 500 грама от оригиналните 3,7 килограма злато са възстановени. Останалите вероятно са били разтопени - огромна загуба за изследването на келтската история, която до голяма степен остава обвита в мистерия.

Келтите произлизат от Централна Европа

Днес келтите често са свързвани с Великобритания - не на последно място заради езиковото наследство, което са оставили на Острова. В същото време произходът им е от Централна Европа - от североизточна Франция, през Германия, до Чехия - като първите археологически сведения са на мястото на днешното курортно градче Халщат в Австрия.

Откритията там датират от около 700 г. пр.н.е., въпреки че се смята, че келтската култура е започнала да се развива още през второто хилядолетие пр.н.е. През вековете келтите присъстват на голяма територия - от Франция и Испания, до Балканите, Черноморския регион и Анадола в днешна Турция. Що се отнася до т.нар. келти във Великобритания - този термин се използва за предримското население там, но учените спорят доколко то е част от една голяма континентална келтска общност. 

Келти или гали?

Името „келти“ произлиза от гръцки. Древните елини са се срещнали с келтите през шести век преди новата ера и са ги нарекли „келти“ или „галати“. Римляните, от своя страна, ги наричат и „гали“.

Всъщност, келтските племена са много и разнородни - като инсубри в Северна Италия, бои в Централна Европа или хелвети в Швейцария. Това, което често се нарича с общото прозвище „келти“, всъщност е сбор от няколкостотин езиково и културно свързани племена, съществували в продължение на около две хиляди години.

Пияни варвари, които се бият голи?

Алкохолизирани и нечистоплътни варвари, които влизат голи, с боядисани в синьо тела в битките, а след това събират отсечени глави - така описват келтите много гръцки и римски автори. Но можем да спорим за тяхната обективност - все пак тези народи често са били във война с келтите.

Самите келти нямат писмена история. Но изисканите бижута, декорираните саби и други находки, открити в келтски гробища, говорят за общество, което използва различни техники за обработка на метали, като същевременно включва в ритуалите си абстрактни изображения и изящни линии, които говорят за символизъм и майсторство.

Не само воини, а и търговци

Почитателите на популярната белгийска поредица „Астерикс“ могат да си представят келтите, от които част са и френските гали, като воини, които водят постоянни битки срещу римляните.

И макар келтите наистина да воюват, те процъфтявали благодарение на търговската си дейност в Централна Европа и до голяма степен благодарение на контрола си върху различни водни пътища.

При разкопките на Хойнебург например - укрепен келтски град, разположен на територията на днешна Югозападна Германия, в който са живели около 10 000 души, са открити останки от луксозни средиземноморски стоки като гръцко вино, италианско злато и испанска посуда. В същото време разкопките на Британските острови свидетелстват за отглеждане на житни култури и животновъдство.

Равноправие между мъжете и жените?

Макар да не знаем как точно са говорели келтите, някои от техните езици са оцелели и до днес - например уелски, ирландски, шотландски галски, корнуолски и бретонски. Според гръцките и римските историци те са говорели мистериозно и са предавали информацията само вербално, не и писмено.

Информацията и историите са били съхранявани от друидите - религиозните лидери, които са били и мъже, и жени. Бойното снаряжение, намерено при разкопки на гробове, показва, че жените също са служили като воини. Древна ДНК от скорошни разкопки във Великобритания дори показва, че някои келтски общества може да са били матриархални, въпреки че учените още изследват темата.

От архива на ДВ: