Как изселничка от България стана шеф на банка в Германия

"Обичам парите", казва точно жената, която доброволно е съкратила заплатата си с над 60 000 евро. Айсел Османоглу, на 48 години, е председателка на Управителния съвет на германската банка GLS - водеща в социалното и устойчиво екологично банкиране. В разказ за нея „Ханделблат“ пише, че нейният предшественик на поста е получавал 292 000 евро годишно – но Айсел отказва да взима повече от колегите си в управителния съвет. Османоглу обяснява тази своя стъпка съвсем категорично и ясно – сякаш отказът от заплата е нещо напълно логично. Също толкова убедително изтъква, че обществото има нужда от финансов институт като този, който ръководи – защото банката GLS съблюдава морални и етични критерии при инвестирането.

На 12 години тя напуска България

Айсел Османоглу е била само на 12 години, когато през 1989 година напуска България и заминава със семейството си за Турция, а на 18 заминава сама за Германия и постепенно се издига до председателка на Управителния съвет на банката GLS. Описвайки историята на жената, „Ханделсблат“ информира, че семейството на Айсел Османоглу е от турското малцинство в България, дядо ѝ мечтаел да заживее в Турция.

Пристигайки в Турция обаче, младото момиче установило, че страната може и да е била мечта на дядо ѝ, но не и нейната. Изданието пояснява, че в България, по време на социализма е имало равноправие между половете, поради което сестрата на Айсел била свободна да учи, да излиза навън и да се забавлява. В Турция обаче, тя установява, че само мъжете са тези, които разполагат с пари и власт. Айсел трябвало да си стои вкъщи и нямала същите свободи, на каквато сестра ѝ се радвала навремето в България. Животът ѝ в Турция изглеждал безперспективен.

Амбициозна и трудолюбива

Въпреки това младото момиче преследвало целите си амбициозно – научила турски в училище, била много добра по математика и се дипломирала. Докато се подготвяла за университета, работила в текстилна фирма, шиеща тениски за Германия. И вероятно заради тази близост с Германия започнала да си представя живота си в тази страна. Шефката ѝ оказала съдействие, за да получи виза. „Наистина не беше лесно. Вие, германците, не можете да оцените с каква свобода разполагате“, казва пред германското издание Османоглу с поглед към миналото.

В Германия тя успяла да си намери стая в общежитие и да започне курс по немски във Фрайбург. Родителите ѝ преди това събрали парите за самолетния билет. Османоглу се оказва съвсем сама в новата държава, но е изпълнена с енергия – продължава разказа си германското издание. За да може да се издържа, в началото тя работи като гледачка на малки деца, като гардеробиерка и като чистачка. Записва се да следва икономика във Франкфурт, но така и не намира в лекциите отговорите на въпросите, които я интересуват. „На човека се гледа само като на работна ръка“, критикува тя. Успва да си намери работа в Екологичната банка, която впоследствие е погълната от GLS. Постепенно качествата на Османоглу я издигат до шефка на екип, след това на отдел, а в един момент влиза и в ръководството на банката, където сега е председателка на Управителния съвет.

„Винаги съм давала най-доброто от себе си“

За разлика от съветите в женските списания, Османоглу никога не е имала специален план за бъдещето си, който да следва дисциплинирано. Но: „Винаги съм давала най-доброто от себе си – затова се получи така“, посочва жената пред „Ханделсблат“. Бившият председател на УС на GLS Андреас Нойкирх пък изтъква пред германското издание, че направила веднага впечатление с качествата си на лидер – уравновесеност и структуриран подход при решаване на проблемите. Тя става и първата жена в управата на банката, успяла да съчетае допълнителната си квалификация с отглеждането на детето си.

Тя убеждава със способностите си и в ръководния орган на банката, където постига много за увеличаването на ефективността. Но накъде още би могла да се устреми, след като вече е заела най-високия пост? И дали би станала шеф на още по-голяма банка? „Само ако можех да променя целия финансов сектор“, казва Айсел. Но да стои на едно място не е в природата на Османоглу, изтъква „Ханделсблат“. Затова предстои да видим накъде ще поеме талантливата жена в следващите години.