Избори в Германия: новини и резултати в реално време

Вижте как са гласували германците на изборите за нов Бундестаг - според тяхното образование, възраст и пол.

В статистиката за гласуването при мъжете и жените се вижда, че най-голяма е разликата при гласовете за крайнодясната "Алтернатива за Германия". За нея са гласували 24% от мъжете и 17% от жените. При останалите партии разликите между количеството гласове от мъже и от жени са по-малки - с около три процентни пункта. 

Разпределението на гласовете по степента на образование е особено интересно при две партии - "Алтернатива за Германия" и Съюз 90/Зелени. 28% от гласовете на нискообразованите германци са отишли за крайнодясната АзГ и едва 13% от гласовете на високообразованите избиратели. При Зелените е точно обратното - 19% от гласовете на високообразованите германци отиват за тях и едва 4% от гласовете на избирателите с ниско образование.

При социалдемократите процентите гласове от високообразованите са сходни с тези от нискообразованите - 16% и съответно 20%. Подобна е картината и при консерваторите от ХДС/ХСС: 32% от нискообразованите избиратели са дали гласа си за тях и 27% от тези с високо образование.

При статистиката с поведението на избирателите в различните възрастови групи се открояват няколко тенденции. В групата на 18 до 25-годишните, т.е. хората, които са гласували за първи път, най-много гласове получава Левицата, а на второ място е "Алтернатива за Германия". В следващите две възрастови групи - от 25 до 34 години и от 35 до 44 години - най-силно се представя крайнодясната АзГ, следвана от консерваторите ХДС/ХСС.

Във възрастовите групи над 45 години води консервативният блок - като най-силната група привърженици на ХДС/ХСС са хората над 70 години. Там 42% са дали гласа си за консерваторите, а 25% са гласували за социалдемократите.

 

 

 

Лидерът на Свободната демократическа партия Кристиан Линднер обяви в социалната мрежа Х, че се оттегля от политиката. Това се случва на фона на лошия резултат на либералите на парламентарните избори в Германия.

Малко след публикуването на първите предварителни  резултати Линднер обяви, че ако партията му не премине 5-процентната бариера, той ще се оттегли. Към 18:00 германско време СвДП имаше 4,9%. Но в 22:30 резлутатът вече беше паднал до 4,4%.

В платформата Х Кристиан Линднер написа, че е благодарен "за почти 25 интензивни, предизвикателни години, изпълнени с много организационни дейности и дебати".

Линднер е председател на СвДП от края на 2013 година. Под негово ръководство СвДП успя да влезе отново в Бундестага през 2017 година. 

Фридрих Мерц отправи остри критики към администрацията на Доналд Тръмп и призова Европа да се дистанцира от Вашингтон по време на следизборната дискусия, излъчена по германската телевизия ARD.

"Общувам в тясно сътрудничество с много премиери и ръководители на държави от ЕС и за мен е абсолютен приоритет да укрепим Европа възможно най-бързо, така че да постигнем независимост от САЩ, стъпка по стъпка", заяви Мерц.

"Никога не съм мислил, че някога ще ми се наложи да кажа нещо подобно по телевизията, но след последните изявления на Доналд Тръмп от миналата седмица е ясно, че американците - във всеки случай тези американци, тази администрация - по-скоро не се интересуват от съдбата на Европа по един или друг начин", добави лидерът на ХДС.

Мерц също така разкритикува Илон Мъск за намесата в германската предизборна кампания, като заяви, че "намесата от Вашингтон е била не по-малко драстична, драматична и в крайна сметка не по-малко нагла от намесата, която видяхме от Москва".

Американският президент Доналд Тръмп нарече победата на ХДС/ХСС "велик ден за Германия". Няколко часа след обявяване на първите предварителни резултати Тръмп заяви, че победата на консерваторите е нещо добро за Германия и за света.

В своята социална платформа Truth Тръмп заяви: "Подобно на САЩ, народът на Германия се умори от програмата без здрав разум, особено по отношение на енергетиката и имиграцията, която преобладаваше толкова много години."

"Това е велик ден за Германия и за Съединените американски щати под ръководството на джентълмен на име Доналд Джей Тръмп", пише още той. "Поздравления за всички - предстоят още много победи!!!"

Броени седмици преди изборите най-важният съветник на Тръмп Илон Мъск се намеси в германските избори, агитирайки за крайнодясната партия "Алтернатива за Германия". Той проведе дори разговор на живо в платформата си Х с лидерката на АзГ Алис Вайдел. Мъск многократно е казвал, че "само AзГ може да спаси Германия".

И вицепрезидентът Джей Ди Ванс призова дни преди изборите в Германия (на Мюнхенската конференция по сигурността) партията, която спечели изборите, да се коалира с АзГ. 

 

Фридрих Мерц, кандидатът за канцлер на ХДС/ХСС, се обърна към поддръжниците си в централата на ХДС в Берлин с думите "Ние, ХДС и ХСС, спечелихме тези избори". "Спечелихме ги, защото ХДС и ХСС работиха много добре заедно и се подготвиха много добре за тези избори", добави Мерц, като благодари на лидера на ХСС Маркус Зьодер, който стоеше до него по време на речта.

Мерц посочи: "Светът няма да ни чака, няма да чака продължителни коалиционни преговори. Трябва да сме способни да действаме отново бързо, за да можем да направим правилното нещо в Германия, за да имаме отново силно присъствие в Европа и за да може светът да види: Германия отново има надеждно правителство".

Мерц обаче призна, е преговорите за сформиране на коалиционно управление ще са трудни. Той посочи, че това е било известно и преди вота. "Надявам се, че до Великден ще сформираме правителство", посочи лидерът на ХДС, като повтори, че светът няма да чака Германия. "Но Европа чака Германия."

Според първите предварителни резултати ХДС/ХСС печели изборите с 29%. А Фридрих Мерц е вероятният бъдещ канцлер на Германия. Кой е той? Четете тук. 

Най-голям прираст на изборите за Бундестаг в Германия бележи крайнодясната "Алтернатива за Германия" - с 10%. А най-голям спад - социалдемократите. Те получават с 9,4% по-малко гласове, отколкото на предходните избори. В тази инфографика можете да видите какъв прираст отбелязват и другите партии на изборите в Германия. Или пък спад. 

 

 

"Това е катастрофа", казва Ралф Тис от Социалдемократическата партия (ГСДП). Той е седнал на масите в полупразната шатра пред партийната централа на социалдемократите, а на екраните току-що са публикувани първите прогнозни резултати, които отреждат на партията му 16%. Той и неговият партиен колега Михаел Землер са се досещали още от социологическите проучвания, че на тези избори нещата няма да изглеждат добре за ГСДП. И сега призовават за последствия.

Лидерите на партията Ларс Клингбайл и Саския Ескен трябва незабавно да подадат оставки, категорични са Тис r Землер. "Най-лошият резултат от 1890 насам - това може да означава само пълна оставка", казва Ралф Тис. Той би искал ГСДП да влезе в коалиционното управление с ХДС/ХСС. Въз основа на настоящите данни изглежда, че това може да се осъществи. И Михаел Землер споделя позицията му. "Да си коалиционен партньор е по-добре от това да бъдеш в опозиция - това е моето мнение", казва той.

Според двамата Борис Писториус в момента е най-добрият кадър в ГСДП - и двамата са съгласни с това. Писториус е министър на отбраната в правителството на Шолц и най-популярният политик в Германия. 

И генералният секретар на социалдемократите Матиас Мирш призна "историческото поражение" на своята партия. "Това е историческо поражение, една наистина горчива вечер", заяви Мирш пред обществената телевизия ARD, след обявяването на първите прогнозни резултати.

Самият Олаф Шолц, който беше кандидатът на ГСДП за канцлерския пост, призна, че резултатът е горчив. "Това е горчив изборен резултат за ГСДП", каза той и добави, че и той лично носи отговорност за този резултат, поемайки така отговорност за спада от над 9 процента в сравнение с предходните избори.  

 

Според първите прогнозни резултати консервативният блок ХДС/ХСС е първи на изборите в Германия с 29% от гласовете. Втори - с рекордно висок резултат - са "Алтернатива за Германия" с 19,5 на сто. Според тези прогнози двете партии ще имат съответно 211 и 142 депутати в 630-местния Бундестаг.

АзГ иска да участва в коалиционното управление

В първия си коментар за резултатите лидерката на АзГ Алис Вайдел заговори за евентуална коалиция с християндемократите. Но лидерът на ХДС Фридрих Мерц категорично отхвърли такава възможност по време на кампанията. 

Коалиция с ГСДП или Зелените?

Трета остава Германската социалдемократическа партия с 16% - това е рекордно нисък резултат в историята на социалдемократите. Въпреки това към момента Голяма коалиция между ХДС/ХСС и ГСДП изглежда възможна, но това ще стане ясно след обявяването на финалните резултати. 

Зелените, които са на четвърта позиция с 13%, са готови да поемат отговорност. Кандидатът им за канцлер Роберт Хабек обяви малко след първите прогнозни резултати следното: "Готови сме да поемем отговорност. Германия е изправена пред трудно сформиране на правителство, но това трябва да стане бързо."

От финалните резултати ще се разбере и колко партии попадат в следващия Бундестаг. Сигурни участници в него са и Зелените (13,5%) и Левицата (8,5). Свободната демократическа партия е на чертата с 4,9 на сто. Ако и те преминат бариерарата от 5%, е вероятно за сформиране на мнозинство да е необходима тройна коалиция. А съюзът на Сара Вагенкнехт може би ще остане извън парламента.

Тук можете да видите възможните коалиции:

 

Според първите предварителни резултати консервативният блок Християндемократически съюз/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС) печели вота в Германия.
Консервативният съюз с кандидат за канцлер Фридрих Мерц печели малко под 30% от гласовете. На второ място е "Алтернатива за Германия" с близо 20%. Социалдемократите печелят 16%, а Съюз 90/Зелените - 13,5%. Четете подробности тук.

 

 

Миграцията

Миграционната политика отново се превърна в ябълката на раздора по време на тази предизборна кампания. След като бежанската криза превърна темата във водеща за Германия, а и за цяла Европа след 2015 година, пандемията отмести вниманието към други проблеми и предизвикателства. Рестриктивните мерки за ограничаването на разпространението на Ковид-19 ограничиха и броя на хората, които пристигат във Федералната република, но в последно време те отново се покачват значително. С миграцията се обяснява и ръстът на крайната десница в лицето на "Алтернатива за Германия". 

Икономиката

Германия е в рецесия и се очаква това да продължи и през 2025 година, т.е. за трета поредна година. Структурните проблеми, свързани с бюрокрацията, недостигът на работна ръка и проблемите с инфраструктурата, все така пречат на Германия. Експортът на страната страда заради мита и ограничения в доставките, а политиката на новата американска администрация заплашва още повече да задълбочи този проблем. В същото време бизнесът се оплаква от високите цени на електричеството. Инфлацията е сериозен проблем, който засегна Германия след пълномащабното руско нападение срещу Украйна преди 3 години и последвалите санкции от страна на Европа. Християндемократите, начело с Фридрих Мерц, обещават да помогнат на икономиката отново да тръгне нагоре. 

Климатът

И климатичните промени продължават да вълнуват немалко германци, особено сред младите, но темата сякаш остана в периферията по време на тази кампания въпреки участието на Зелените във Федералното правителство. 

На изборите за Бундестаг очевидно ще бъде отчетена  висока избирателна активност. Първоначалните данни от федералните провинции сочат значително повече гласували, отколкото на предишните избори. До 14:00 часа германско време вече бяха гласували около 52% от имащите право на глас. 

За сравнение: през 2021 година до 14:00 ч бяха гласували едва 36,5 процента. Голямата разлика обаче може да се дължи отчасти и на гласувалите по пощата, които днес все още не са преброени. През септември 2021 необичайно голям брой хора гласуваха по пощата - и заради пандемията. 

 

Германия е организирана като федерална държава и парламентарна демокрация, а в германската конституция, известна още като Основен закон, е записано: "Народът гласува" ("Das Volk wählt"). Но кой е "народът"? 

По данни на Статистическата служба около 59,2 милиона германци в Германия ще имат право да гласуват на изборите на 23 февруари 2025.

Около 10 милиона души, живеещи в Германия, обаче няма да могат да гласуват, защото не са германски граждани. Това означава, че около 14% от пълнолетното население на Федералната република няма да могат да гласуват за нов Бундестаг поради своята националност.

В цяла Германия избирателните секции са отворени до 18 часа. Право на глас имат над 59 милиона души. Всеки от тях има два гласа: първият е за водещ партиен кандидат от местния избирателен окръг, а вторият глас - за предпочитаната партия. В общо 65 000 избирателни секции в изборния ден помагат около 675 000 доброволци.