Германия: Тормоз над деца, защото са синти или роми

В едно начално училище деца от дълго време тормозели свой съученик от ромски произход. Поради това детето вече не смеело да ходи на училище, а в същото време учителите заплашвали да алармират органите за закрила на децата и да го отнемат от родителите му - заради многото отсъствия. Друго ромско дете на 5 години, говорещо три езика, било набедено от възпитателите в детската градина, че е със забавено развитие и затова трябвало да бъде преместено в специализирано заведение за деца със специални образователни потребности – въпреки че педиатърът не е потвърдил тази диагноза.

Има и училища, където отказват да приемат синти и роми или искат да ги изпратят в помощни училища, защото свързват тези семейства с проблеми. Това са само някои от многобройните примери в проучването „Антициганизмът в образователния сектор – примери от училищата и детските градини“, проведено от Документационния център „Антициганизъм“.  

"Получаваме сигнали за нападения срещу синти и роми в детски градини и училища от всички провинции в Германия – става дума за тормоз, вербални, но и физически нападения, за побои над деца. Тревожно е, че учителите често не се намесват, за да предотвратят тормоза и физическите нападения", казва пред ДВ Гилермо Руис, управляващ директор на Документационния център. "Ежедневно се сблъскваме с подобни случаи. Училищата трябва да бъдат безопасно пространство, където децата да се чувстват сигурни и защитени. Но това често не е така", уверява той.

Германия се нуждае от повече педагози

Руис знае и още по-тревожни истории за прояви на антициганизъм в германските детски градини и училища. Например за момиче, влачено за косата през училищния двор от съученици, докато учителката просто наблюдавала безучастно случващото се. Или за друго момиче, което попитало учителя си дали е вярно, че синти и роми са били избивани по време на Холокоста, на което учителят отговорил, че са ги правели на сапун – включително и такива като нейния дядо.

Проучването представя застрашителна картина на расизма срещу деца от ромски произход в Германия. "Ако някой е тормозен в ранна възраст и придобие усещането, че няма същата стойност като останалите, това често води до последствия, като уврежда самочувствието на децата и младите хора", обяснява Руис. Расизмът и антициганизмът могат да окажат отрицателно въздействие върху съдбите на тези хора завинаги. "Някои деца след това вече не искат да ходят на училище, след което синти и роми биват обвинявани, че са необразовани. Получава се порочен кръг."

Гилермо Руис казва, че често в училищата се натъкват на „стена от бетон“, в която се разбива всяка жалба за дискриминация. В този смисъл той говори за една затворена система и призовава в училищата да има  повече педагози и повече учители, които като доверени лица да показват на децата път за излизане от спиралата на изключването и антициганизма. Има нужда това да залегне в учебната програма и да бъде част от обучението на бъдещите учители, както то беше въведено в германската провинция Саарланд.

"В училище трябва да се изучава историята на синтите и ромите, Холокостът и съвременният антициганизъм, а учителите да са наясно с това. Нуждаем се и от ефективни механизми за подаване на жалби, така че родителите да могат да подават оплаквания. Ако антициганизмът бъде доказан, трябва да има последствия", казва още шефът на Документационния център „Антициганизъм“. 

Институционалният расизъм се засилва в Германия

Ромите и синтите в Айзенберг, градче с 11 000 жители в Тюрингия, имат доверено лице, което е до тях практически постоянно. Рената Цонкова, която е израснала в ромско семейство в Словакия, от четири години ръководи офиса на RomnoKher - регионалното сдружение на синтите и ромите, и се грижи за 250 ромски семейства в региона.

"Това включва помощ в училище, при посещения на лекар, намиране на жилище или работа, помощ при общуването с различни институции като бюрото по труда или пък съда. Аз съм съветничка за сяка трудна ситуация и всеки ден се боря за интеграцията и срещу расизма", казва тя за ДВ. Цонкова познава твърде добре ситуацията с антициганизма в германските училища: в едно училище ѝ се е наложило да се справи с учител, който изхвърлял ромски деца от клас, защото уж миришели неприятно. Но тя може да се похвали и с успешни примери:

"В Грайц започнахме курс по ограмотяване за украински ромски деца. И много ромски майки вече разбират, че не трябва да се притесняват за децата си, когато те ходят на училище", казва съветничката.

Цонкова обаче регистрира засилване на институционалния расизъм като следствие от политическия завой надясно в Германия - особено в райони, където „Алтернатива за Германия“ (АзГ) е силна – като например в провинция Тюрингия: "Много лекари вече не се притесняват да обявяват, че не приемат роми. По-често се чуват и призиви „чужденците вън“. Интеграцията означава вратата да е широко разтворена и от двете страни. Но за нас тя е затворена" казва Цонкова.

Германия има федерален пълномощник срещу антициганизма

От три години Мехмет Даймагюлер се бори неуморно срещу проявите на антициганизъм. На 1 май 2022 г. адвокатът стана първият пълномощник на правителството за борба срещу антициганизма в Германия. Констатациите на Документационния център не го изненадват, тъй като расизмът срещу синти и роми не е рядкост в държавния сектор.

„Антициганизмът е дълбоко проникнал в обществото. Даже е стигнал толкова далеч, че вече изобщо не се смята за расизъм. За тези, които мислят и действат расистки, това е част от нормалността. И, разбира се, всички предразсъдъци спрямо родителите се проектират и върху децата“, казва Даймагюлер. През декември 2023 г. той инициира резолюция на Бундестага с 27 искания към правителството за подобряване на защитата на общностите на синтите и ромите. Резолюцията беше подкрепена от всички парламентарни групи с изключение на „Алтернатива за Германия“. Беше създадена и Комисия за борба с проявите на антициганизъм, в която са представени провинциите и централната власт. 

Федералният пълномощник обаче е разочарован от преговорите за съставяне на ново правителство между ХДС/ХСС и Социалдемократическата партия, защото никъде не се споменават синтите и ромите, а преговарящите партии се ангажират със защитата на националните малцинства само в едно изречение. Мандатът на Даймагюлер приключва със смяната на правителството и не е ясно дали длъжността ще продължи да съществува и при новото управление.

***