Екатерина Михайлова: Не доведохме декомунизацията докрай

ДВ: Първо и сякаш най-важно: вие сте легенда на дясното, но какво не успяхте да постигнете като десен политик, особено в периода 1997-2001, когато бяхте и председател на парламентарната група на Обединените демократични сили? Съжалявате ли за нещо от тези времена?

проф. Екатерина Михайлова: Преди всичко - не се считам за легенда и това е добре, защото щях да съм се замаяла и оглупяла, ако това се беше случило.

А иначе смятам, че свърших голяма част от задачите си в този период - запазване на мнозинството в парламента и прокарване на решенията и законите за присъединяване на страната ни към свободния и демократичен свят. Какво не успях? Не успях в задачата декомунизацията на страната да бъде доведена докрай. В чисто човешки план -  често нямах време за близките си.

ДВ: Кое прави един човек дясномислещ?

проф. Екатерина Михайлова: Споделям възгледите на Едмънд Бърк, че консерватизмът е светоусещане, а не нещо, което се учи в учебник. Смятам, че средата и семейството, в което израства и се възпитава един човек, са тези, които формират политическите възгледи. Затова за мен най-естественото нещо, което се случи след 1989 година, беше да застана на страната на свободата, демокрацията, частната собственост и вярата в християнските добродетели.

ДВ: Какво обаче се случва с десните либертариански ценности в момента - че частната собственост е неотменим фундамент, че пазарното стопанство е най-добрият икономически модел и т.н.?

проф. Екатерина Михайлова: Тези ценности са си там, където бяха и преди. Друг въпрос е колко и кои хора ги изповядват в момента.

ДВ: Бяхте винаги за десния либерализъм, но дясното сега отива в крайнодесния консерватизъм. Има ли ненаучени уроци?

проф. Екатерина Михайлова: Светът се променя и това винаги ни изненадва. В последните години настъпиха и продължават да се случват неща, които променят коренно начина ни живот и мислене - говоря за технологичното развитие, за всеобхватната защита на правата, в това число и на малцинствените групи, за имиграцията, за войната. Списъкът може да е дълъг. Тези промени влияят за формиране на възгледи и поведение. Може би един от ненаучените уроци е, че популистките лидери са не само вляво, но и вдясно. 

ДВ: Защо се разпадна и някак изтля първата демократична общност - СДС? Какви искрени изводи можем за направим сега, над две десетилетия по-късно?

проф. Екатерина Михайлова: СДС обединяваше и леви, и десни, които имаха обща цел - отстраняването на комунистическата партия и създаването на демократична държава. Съвсем естествено различията ни доведоха и до раздели. Освен това човешките отношения и амбиции също изиграха роля - и когато победите се замениха със загуби, сблъсъците и разпадът станаха реалност. Не трябва да се омаловажава и фактът, че СДС претърпя тежък процес на превръщането си от коалиция в партия, докато същевременно трябваше да управлява държавата.

ДВ: Какво де факто стана през 2001 година, когато загубихте изборите от Симеон Сакскобурготски? Можете ли вече да ни кажете като човек отвътре?

проф. Екатерина Михайлова: За мен нещата изглеждат както и тогава - успешно, но свързано с непопулярни решения управление, в резултат на което много хора претърпяха загуби. Властта поквари немалко от десните политици. Появи се и личност, която носеше ореола на магия. Изборите бяха загубени и заради образа, който управляващите придобиха по време на мандата. Появата на Симеон Сакскобурготски за участие в парламентарните избори не беше добре разчетена и ОДС не успя да реагира адекватно на посланията му.

А иначе вътрешните проблеми в партията естествено се отразиха и на кампанията, и на резултатите - едни работиха за победа, други гледаха и чакаха да видят накъде ще задуха вятърът, а трети откровено работиха срещу нас.

ДВ: Възможно ли е изобщо относително разумно дясно управление след Иван Костов в България, или сегашната държавно-олигархична система е непреодолима?

проф. Екатерина Михайлова: Тъй като по принцип съм оптимист, ще отговоря с "да", давайки си сметка, че това е изключително трудна задача.

ДВ: А какви са грешките на Костов, погледнато назад и от човек, близък до него? Нали знаете как онова пропагандно "Костов е виновен" се превърна едновременно в нещо като саркастична поговорка, а в дневшно време - и в meme.

проф. Екатерина Михайлова: Не бих желала да говоря за чуждите грешки. Това е задача на анализаторите по медиите. Грешки е правил и той, правила съм и аз, а и много други хора. Всеки, който се е занимавал с управление, неминуемо е бил в такива ситуации. Важното е да не загубиш посоката.

ДВ: Какво бихте казали за днешната поредна "сглобка", в която има и БСП?

проф. Екатерина Михайлова: Това не е първото управление в последните години, в което дясноцентристки партии влизат в колаборация с БСП. Преди години това ми се струваше немислимо. Сега за мен най-важно е управлението да не промени посоката на страната - ЕС и НАТО - т.е. да не завие към Русия. Затова наблюдавам с повишено внимание някои намигвания и протягане на ръце на управляващите към недемократични практики и позиции, които могат да променят тази посока. За България е жизнено важно да остане в орбитата на Европа и демокрацията.

ДВ: Защо вашият закон от 2000-та, който поне формално обяви комунизма за престъпен, де факто не проработи?

проф. Екатерина Михайлова: Самият закон представлява по-скоро декларация, отколкото правни норми, които могат да произведат задължения и санкции. Очакванията ни тогава бяха, че по-късно, в поредица закони, ще се осъществи лустрацията. В някои закони това беше направено, в други нормите бяха отменени от Конституционния съд, а за трети просто нямаше съгласие да се приемат поради разногласия вътре в мнозинство или между институциите.

ДВ: Какво мислите за т. нар.  "край на либералното"?

проф. Екатерина Михайлова: Не смятам, че е настъпил краят на либералното. Либералната демокрация продължава да съществува, макар и с известно отслабване. Но учейки се от историята, зная, че това се случва и има различни вълни на идеологически залитания. Важно е ценностите да се пазят и предават - това се опитвам да правя и в момента, когато имам възможност.  

ДВ: Как да се върнем към дясната нормалност?

проф. Екатерина Михайлова: Ако можех да дам отговор, щях да съм лидер на дясното в момента. Вярвам обаче, че такъв лидер ще се появи. Но дотогава - да пазим добродетелите: почтеност, вяра в доброто, демократични ценности, частна собственост, предприемачество и инициативност, трудолюбие.

ДВ: Какво ви движи? Как прекарвате времето си сега? Опишете един свой ден.

проф. Екатерина Михайлова: От 2013 г. насам съм преподавател в НБУ и имам достатъчно занимания със студентите, колегите и различни професионални общности. Когато ме поканят, се срещам и с млади хора, които се занимават с политика и искат да предам знанията си. Правя го с отговорност и удоволствие. А как бих описала един свой ден?  Кафе, работа на компютъра - четене, писане, ако имам занятия - лекции и разбира се, срещи и разговори с роднини и приятели. 

Днес съм с много по-лек режим на живот и работа от времето, в което се занимавах с политика и това е съвсем нормално.

ДВ: За финал: вашите трима любими писатели, които са ви формирали?

проф. Екатерина Михайлова: Трудно ми е да отговоря на този въпрос. Преди време винаги започвах с "Малкият принц" на Екзюпери. Разбира се, още го обичам. Но сега искам да спомена български автори. Вера Мутафчиева за мен беше истинско откровение. Щастлива съм, че можах да се запозная и да общувам с нея в края на живота ѝ. Чета и много харесвам и днешните български автори - Теодора Димова, Георги Господинов, Захари Карабашлиев. Сега е много по-лесно - с електронните книги можеш да откриваш много автори, които си пропуснал по някаква причина. А в професионалното си битие на юрист, който се занимава с държавата и нейното управление, не мога без "старите" автори - Стефан Баламезов, Любомир Владикин, Александър Гиргинов.