Древни езици: откъде идват естонски, унгарски, финландски

Учените са успeли да разкрият тайната за произхода на уралските езици. Известно е, че те са на хиляди години, но кой ги е говорил първоначално? За да изяснят това, учените са обединили генетични и археологически данни, проследявайки произхода на предците на хората, които днес говорят на езиците от това езиково семейство, състоящо се от две разклонения - угро-финско и самоедско.

В изследване, публикувано в списание „Nature", е описано как е бил намерен „генетичният трасиращ индикатор" за изучаване на разпространението на уралоезичното население из цяла Евразия в периода от преди 11 000 до преди 4 000 години. Той показва как жителите на този регион са мигрирали от Сибир до Балтийско море и Източна Азия, носейки със себе си технологичните си достижения и своите езици. Изследването демонстрира и как около 25 милиона земни жители могат да проследят този произход в своята ДНК.

„За мен като естонка това изследване е изключително интересно. Ние, носителите на езика, който влиза в уралското езиково семейство, имаме минимален дял сибирска ДНК - около пет процента. Изглежда, че сега тези гени свързват носителите на уралския език с културите и езиците на нашите предци", казва Кристина Тамбетс, експертка по археогенетика в университета в Тарту.

Къде е прародината на уралските езици?

Учените са проследили корените на индоевропейските езици, които са се появили преди 5 000 години благодарение на миграцията на населението от Централна Азия към Европа и Индия. С времето единният праиндоевропейски език се е разделил на съвременните групи като германската, славянската и романската.

Но уралските езици са съвсем други - специалистите не разбират докрай нито техния произход, нито кои са тези, които са ги говорили. Това е свързано с факта, че езиците от уралското семейство, например тези, на които се говори в Естония, Унгария и Финландия, имат съвсем различен произход от индоевропейските.

Лингвистите смятат, че уралските езици може да са възникнали някъде в района на Уралските планини, на територията на днешна Русия и Казахстан. Но въпросът къде точно е било това и как тези езици са се разпространили в Европа остава открит. Авторите на изследването са се опитали да намерят отговора на тази загадка, изучавайки гените на древните хора, живели на Урал. След като са анализирали закономерностите и вариациите на техните ДНК, учените са могли да добият представа как техните популации са мигрирали в продължение на много поколения.

Бил е направен анализ на геномите на 180 древни уралци, живели в периода между 11 000 и 4 000 години преди нас. Изследователите са сравнили тези геномни данни с ДНК на още 1 312 древни хора, които вече са били проучени. Резултатите са позволили да се състави сложната картина на това как древните уралски етноси са мигрирали в продължение на хилядолетия от няколко изходни района на местоживеене в цял Сибир.

Съвременните носители на уралските езици произхождат от Якутия

„Нашето изследване показва, че съвременните носители на уралските езици произхождат от източната част на Евразия - от Якутия", обяснява водещият автор на изследването Тян Чен Цзен от Харвардския университет. Проследявайки генетиката на мигриращите народи учените са разкрили, че ранните протоуралски етнически общности са се разделили на няколко различни групи в течение на хиляди години.

Една от основните групи се е отправила на запад към Прибалтика - на територията на съвременна Финландия, Естония и Северозападна Русия, където днес живеят носители на уралските езици. Другата протоуралска група - енисейците - се е обособила преди около 5 400 години и се е заселила в Централен Сибир. Там е запазен единственият енисейски език - кетският.

Друго разклонение преди около 4 500 години е мигрирало към Източна Азия и, както смятат авторите на изследването, именно поради това много носители на уралските езици днес имат източноазиатски предци. Някои от тези хора впоследствие са се отправили към Америка и са станали предци на коренните американци. Други представители на уралското езиково семейство от централната част на Евразийската степ преди около 3 000 години са мигрирали на запад - към територията на съвременна Унгария.

Публикуваното в списание „Nature" проучване поддържа и идеята за това, че родина на уралските езици са западните Уралски планини. „Но не е възможно на основата на гените да се каже на какъв език са говорили хората", признава Кристина Тамбетс.

Древните уралски народи са повлияли на съвременната култура

Експертката по археогенетика отбелязва, че изследването е „път" към решението на въпросите за наследството и родословието. „То обединява всички различни аспекти на генетиката, езика и археологията. И показва как днешните „уралоезични хора" могат да проследят как предците им са следвали миграционните си маршрути и са се разселвали с помощта на забележителни технологични достижения преди 4 000 години."

Под „забележителни" Тамбетс има предвид металургията, особено обработката на мед и бронз, както и търговските пътища, които древните уралски народи са проправили. В процеса на миграция те са „взаимодействали широко с различни етноси по пътя към Европа", включвайки други популации - риболовци и скотовъдци, заявява Цзен пред ДВ.

В крайна сметка те се разселили в различни региони на Евразия. Тамбетс добавя, че след масовата миграция ранните индоевропейски преселници са се обединили с по-късните уралоезични култури в Прибалтика.

Древноуралските народи не само са запазили собствените си езици, но и са повлияли на индоевропейските езици, на които днес говори по-голямата част от жителите на Европа.

От архива на ДВ: