Дясноцентристки код, екипна работа, повече политически съюзници и нова оферта към средната класа - това бяха ключовите послания в речта на подалия оставка лидер на “Да, България” Христо Иванов, очертали пътна карта след Четвъртата ѝ национална конференция. Ако този курс успее, “Да, България” би трябвало да намери място във властта. Сега е в опозиция - като част от “Демократична България” (ДБ) и в съюз с “Продължаваме промяната” (ПП), след като за седем години, откакто партията съществува, участва два пъти в коалиционно управление.
Ще успее ли новият лидерски тандем - съпредседателите Ивайло Мирчев и Божидар Божанов - да изпълни този план, или ще наложи собствен почерк? Колективното лидерство е опит за баланс между различните качества на Мирчев и Божанов, и двамата представители на технократската генерация, и на вътрешните крила в партията. Стига това да не доведе до съперничество „кой е по-истинският лидер“ в очите на симпатизантите и избирателите.
Ивайло Мирчев, който има профила на политически боец, е активен по теми като национална сигурност, енергетика и различни политически процеси. Божидар Божанов, експерт по дигитализация и модернизация на държавната администрация, не е човек на острите сблъсъци - той залага на експертност и умерен тон.
(Не)възможното обединение на дясноецентристи
Изборът им прекратява персонализацията около лице номер едно, какъвто беше Христо Иванов, който направи крачка назад заради слабите резултати на изборите през юни м.г., но остава като член на Националния съвет (широкото ръководство) на “Да, България”. Мирчев-Божанов обявиха, че ще работят за надграждане на “Демократична България” - цел, зададена от дълго време, но консолидацията не беше реализирана.
Задълбочаването на координацията и единството, както и ясният процес на вземане на решения (например чрез единен политически орган на коалицията) са все още добри пожелания. Основната идея беше “Демократична България” (“Да, Бг” и ДСБ) да сe превърне в ядрото на по-широк политически проект за дясноцентристки избиратели: модерни, градски, проевропейски, който да привлече и други по-малки формации и граждански активисти.
В изпратено до форума на “Да, България” приветствие председателят на ДСБ Атанас Атанасов също призова за по-дълбоко единение, след като по-рано по БНТ призна, че “малко са разхлабени болтовете на коалицията” - но с избора на ново ръководство нещата ще се подобрят.
Кои да са партньорите
Всяка трансформация в “Демократична България” би засегнала коалиционните отношения с “Продължаваме промяната”, трудна тема и за двете формации предвид различията, относителната самостоятелност и вътрешни дрязги. До момента само депутатът Елисавета Белобрадова, която беше и кандидат за лидер на “Да, Бг”, изрече публично, че е за раздяла с ПП заради “изключително дълбоки и непреодолими идеологически различия”. Но в действителност различията кой е повече или по-малко либерал не са в основата на напрежението между двете политически сили, туширано поради нуждата от общ фронт. ПП и ДБ се различават по стила на правене на политика, по някои приоритети, а има и конкуренция за влияние и надмощие.
Разширяване на съюзническата мрежа извън настоящите рамки е съществено в името на бъдещи коалиции. В словото си Христо Иванов не се дистанцира от “Продължаваме промяната”, но стана ясно, че настоящата формула не е единствено валидната. Във видеообръщение към делегатите от любимия си плаж Корал, съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви, че е оптимист за “нашата демократична общност”, защото “само заедно можем да постигнем целта за правова държава”. “Ще се радвам да работим заедно в следващите дни, месеци, години, докато не постигнем целите си”, обяви Петков.
Но и други изпратиха приветствия - от партия “Никола Петков”, както и от “Синя България”, за която е известно, че търси път към “Да, България”. Само преди дни от “Синя София” предложиха обединение за дясно управление на Столична община, след като “Спаси София” оттегли подкрепата си за кмета Васил Терзиев, зад който е ПП-ДБ. В приветствието към “Да, Бг” се казва, че въпреки различията протягат ръка за партньорство “в името на силна и обединена десница”, а също и на свободния пазар, противопоставянето на левия популизъм и гарантиране на европейския път на България.
Колко вдясно?
За десния облик на “Да, България” не се говори от вчера, но пък сега стратегическата ориентация към Европейската народна партия (EНП) - където членуват и ГЕРБ, и СДС, и ДСБ - бе записана в устава. Изглежда, че дясното натежава над центристкото, но дали това я сближава повече с ГЕРБ?
Сега ГЕРБ принадлежи към “КОЙ сегмента” (определение на Христо Иванов), формиращ единия лагер в парламента, другият е проруският. Затова, в името на политическата си устойчивост, “Демократична България” ще трябва да търси още съюзници. Новата десница няма да се роди сама.
*** Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.