България: Честни ли са квотите за медицинските университети?

"Изпитваш яд, когато знаеш, че колега е бил приет в университета с по-ниски оценки от теб, а плаща по-малка семестриална такса", казва Виктория Атанасова, студентка по фармация в Медицински университет - Варна. Тя кандидатства за специалността преди 5 години, но не се класира, въпреки че балът ѝ е бил по-висок от този на последните приети кандидати.

Това обаче е без значение, тъй като финалните резултати на кандидат-студентите от приемните изпити по химия и биология, а отскоро и от матурата по български език и литература не попадат в общо класиране, а в две отделни - за мъже и за жени.

Квотите по пол, макар и премахнати от почти всички сфери на висшето образование в България, продължават вече повече от 30 години да оказват влияние върху шансовете на кандидат-студентите да станат лекари, зъболекари или фармацевти. А приемът за жени и мъже в медицинските университети е в съотношение 50:50 (за "Медицина" и "Дентална медицина") или 60:40 (за "Фармация").

Жертва на собствения си успех

От една страна, това кара мъжете да бъдат по-спокойни, че ще успеят да се класират предвид по-малката конкуренция. Данните от резултатите им показват, че минималният бал за тях е с 4 до 7 точки по-нисък от този на жените. От друга страна обаче - жените, които са и по-многобройните като кандидати, стават жертва на собствения си успех. Тези от тях, които получават по-висок бал от този на приетите момчета, но по-нисък в рамките на тяхната квота, не успяват да влязат в желаната специалност.

Днес Виктория Атанасова е на прага на дипломирането си като фармацевт, след като избира да започне да учи още същата година, но в платената форма на обучение. Нейната история е само един от примерите, който повдига въпроса дали квотите за пол изпълняват предназначението си да гарантират равно представителство на мъжете и жените в медицинските сфери. Или вместо това създават неравни условия за прием, които са предпоставка жените да плащат повече за своето образование.

Момичетата трябва да се стараят повече

"Беше ни ясно, че трябва да изкараме по-високи оценки от момчетата. Учителите ни казваха, че трябва да получим над 5,50, за да имаме шанс за прием", разказва Никол Колева, студентка по медицина в Медицински университет - София.

Макар да успява да се класира в желаната специалност в най-големия медицински университет в страната по държавна поръчка, тя си спомня за притеснението от кандидатстудентската кампания. Спомня си и за различния начин, по който мъжете и жените преминават през нея.

"Повечето момичета кандидатстваха в различни медицински университети заради притеснението, че може да не бъдат приети", разказва тя. Това включва не само явяване на по-голям брой изпити в други градове в страната, сред които Варна, Пловдив и Плевен, но и подготовка за отделните им формати, включващи и различен материал.

Спокойствието у момчетата се подхранва и от учителите, които ги подготвят за кандидатстудентските изпити, разказва Колева. Така, ако от момичетата е било очаквано "да наизустяват" материала, то момчетата са имали "повече свобода" при писането на темите. Тя подчертава, че "добрият лекар е не този, който помни учебника, а този, който може да разсъждава".

Квотите като рамка на мислене

"От гледна точка на нагласа - знаеш, че шансовете са по-големи да успееш, но в същото време осъзнаваш, че трябва да положиш усилия, за да те приемат по държавна поръчка", разказва Момчил Димитров, студент по дентална медицина в Медицински университет - София.

Въпреки че определя оценките си като "незадоволителни", Димитров успява да влезе в желаната специалност. След края на кандидатстудентската кампания обаче, разговорът за приема престава да има значение, казва той. Сложността на обучението се променя драстично, а с това и студентите се адаптират. Тези, които не успеят - отпадат. Сред тях по-голяма част са момчета, казва Никол Колева.

"В момента, в който влезеш в университета и започнеш да работиш, си даваш сметка колко е отговорно това, което правиш", казва Момчил Димитров, за когото предстои дипломиране. Според него при тези, които не се адаптират бързо към промяната в средата, се виждат "пролуките от знания в първите няколко години от следването". Знания, които са свързани с подготовката от техните учители в гимназиален етап.

"Веднъж щом момче и момиче завършат средно образование, те трябва да са на едно стъпало", казва Петя Стефанова, дългогодишна преподавателка по химия, която подготвя ученици за кандидатстудентските им изпити. Стефанова не е съгласна с теориите, че разликите в кандидатстването са защото жените са по-зрели в този етап от живота.

Като опонент на квотите, тя твърди, че те карат жените да бъдат "по-трудолюбиви" в подготовката си за приемните изпити, а мъжете по-спокойни, независимо че и сред мъжете има "много силни кандидати". "Всички кандидати трябва да влизат в медицинските университети с достойнство", казва Стефанова. И да бъдат силно мотивирани още при подготовката за кандидатстване. "Бъдещите специалисти ще работят с животи. Не бива да започваш академичния си път с мисълта, че ще влезеш между другото и така ще изкараш образованието си", убедена е тя.

Какво показват данните за бала и броя записани в платена форма?

Когато Виктория Атанасова кандидатства за прием през 2020 г. в Медицински университет - Варна, резултатът ѝ по химия е добър, но този по биология сваля общата ѝ оценка. Тя се изправя пред избора да прекара нова година в подготовка за кандидатстване по държавна поръчка или да кандидатства за платен прием, покривайки годишната си такса от 8200 лв. със студентски заем.

Само за академичната 2024/2025 г. 1838 студенти, сред които 1053 жени, също са се записали в платената форма на обучение в специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация" в България според данните, предоставени на ДВ от Министерството на образованието (МОН).

Данните от първото класиране в Медицински университет - Варна за същия период показват, че минималният резултат за жените, осигуряващ прием в споменатите специалности, е по-висок с 6,20, 5,59 и 2,68 точки в сравнение с този на техните колеги мъже за същите дисциплини при максимален бал 42.

По този начин за приема през 2024 г. от 155 приети кандидати в квотата за мъже в трите специалности в МУ-Варна, едва 40% със сигурност биха запазили мястото си, ако квотите не съществуваха. За специалност "Дентална медицина" в Медицински университет - София едва 5 от общо 50 приети кандидат-студенти мъже имат бал, който е конкурентен на този в женската квота, където минималният бал е с цели 9,68 точки по-висок.

Паритет в платеното обучение няма

Ситуация, която теоретично би дала възможност на други жени, останали под минимума, да заемат свободните места. Въпреки че подобна промяна би нарушила равното съотношение между мъжете и жените, данните за платения прием на студентите показват, че то на практика не съществува.

В Медицински университет - Варна всички 30 свободни места за първо класиране на платения прием за 2024/2025г. в специалност "Медицина" са заети от жени. За "Фармация" и "Дентална медицина" 66 от 70 налични места също са заети от жени. И докато в Медицински университет - София полът на кандидат-студентите в списъците с резултатите не се споменава, ясно се вижда, че първите 31 кандидати от общо 50 в платената форма на обучение за специалност "Медицина" имат по-висок резултат от този на последните приети мъже по държавна поръчка.

Студентите по платена поръчка плащат семестриална такса между 7 и 10 пъти по-голяма от другите си колеги според специалността, макар често разликата в резултата им да е само няколко стотни от тази на студентите, приети по държавна поръчка.

За Виктория Атанасова, обучението ѝ преди 5 години струва близо 8200 лв. на година. Днес таксата ѝ е нараснала до 11 700 лв. Увеличението се определя от МОН, а броят на студентите в платената форма на обучение от Академичните съвети на университетите, но не повече от 10 на сто от утвърдените от Министерски съвет места за специалност и университет.

"Феминизирането не е желателно"

"Ако квотите се премахнат - мъже лекари няма да има", казва представителка на Студентски съвет на Медицински университет - Варна, която иска да остане неназована. Според нея жените често са много по-добри в "ученето наизуст", което има връзка с резултатите им при приемните изпити.

Тя смята, че квотите отразяват житейска реалност: След завършването на медицински университет жените често стават майки, което влияе на интегрирането в работна среда. Нощните дежурства са друг аргумент в подкрепа на квотите, тъй като те също са по-подходящи за мъже, казва тя.

След изпратено запитване за коментар по темата, МОН не отговори коя е институцията, която може да премахне квотите от приема за медицинските университет. Но подчерта, че специалностите "Медицина", "Дентална медицина" и "Фармация" са от регулираните професии, което води и до разликата в приема спрямо други специалности.

От Медицински университет - София отказаха коментар по темата, а от Медицински университет - Варна изпратиха писмен отговор на запитване за интервю на ДВ.

"Тези квоти са предварително обявени, дават равен шанс за класиране на всеки кандидат в рамките на квотата по пол, удовлетворяват кандидатите и допринасят за равно представителство на мъжете и жените в сферата на тези медицински професии", пише проф. д-р Албена Керековска, зам.-ректор по учебната дейност към МУ-Варна.

И докато според Закона за защита от дискриминацията "мерките в областта на образованието и обучението за осигуряване на балансирано участие на жените и мъжете, доколкото и докато тези мерки са необходими" не представляват дискриминация, то остава неясно какво определя необходимостта от квотите.

В изпратената позиция проф. Керековска все пак отчита, че жените имат по-добри средни резултати и по-висока успеваемост при представянето на кандидатстудентските изпити по биология и химия. Премахването на квотите би дало "значително предимство" на жените, които биха усвоили повече места, признава тя.

Квотите предотвратяват "феминизирането на тези медицински професии", а то "не е желателно", допълва тя. Причина то да не е "желателно" обаче, отвъд това, че мъжете и жените предпочитат различни медицински направления, не е посочена.