Бивш боксьор от ГДР: "Кой знае какво са ни давали тогава"

Андреас Ворновски усеща, че нещо не е наред през 1993-а - четири години след политическите промени в ГДР: "Един лекар от болницата на Бундесвера ме попита директно дали съм вземал медикаменти за подобряване на резултатите. Не знаех нищо по въпроса и игнорирах тази мисъл".

Днес 54-годишният бивш боксьор страда от последиците: изпитва болки в осакатената си лява ръка, измъчва го и тежка депресия. Бившият спортист от ГДР осъзнава, че това са последиците от принудителното приемане на допинг. И започва да търси истината.

Пътят до младежкия национален отбор по бокс 

Пътят на Ворновски към елитния спорт започва сравнително късно - на 11. Само година по-късно благодарение на таланта, дисциплината и усърдието по време на тренировки, той става областен шампион в своята възрастова група в Магдебург. На 13-годишна възраст е изпратен в Берлинското детско-юношеско спортно училище - елитен спортен интернат, в който ГДР обучава бъдещите си медалисти. 

Майка му първоначално е категорично против бокса: за нея този спорт е твърде брутален. Но баща му и общинският съвет в родния град на Ворновски я разубеждават. Той описва интерната като "един вид екстремен тренировъчен лагер", в който децата и младежите са подложени на огромен психологически и физически натиск, а чрез определени медикаменти ги карат да дават всичко от себе си. 

Ворновски бързо постига успехи и попада в младежкия национален отбор на ГДР.

Триумфът и неговата цена

От 1986 година на Ворновски редовно са му давали различни лекарства - сини и червени капсули, наричани официално "витамини и средства за повишаване на имунитета". Днес Ворновски е убеден, че това са били анаболни стероиди и психотропни препарати за повишаване на агресията.

Междувременно е доказано, че този вид препарати са били давани на цялата група по време на тренировките под ръководството на Ханс Гюртлер. Той е водещият спортен лекар на ГДР, участвал в разработката на държавната допинг програма, въведена през 1974 година.

Спортните успехи на Ворновски не закъсняват: на 16-години той става младежки шампион на ГДР в полутежка категория, започва да печели и международни турнири. Често мачовете му се решават с нокаут още в първия рунд. Но успоредно със славата физическото му състояние се влошава все повече. Болките на Ворновски се увеличават, а травмите зачестяват: счупен нос, шевове по клепачите, избити зъби.

Тренировките обаче продължават безмилостно - по четири на ден, всяка от които по два часа. При нормални обстоятелства това е отвъд физическите предели на човека. "Наистина не можех повече, но въпреки това продължавах да тренирам. Днес бих определил тези условия като изключително брутални", казва бившият боксьор.

"Безславният" край на бляскавата кариера

Ворновски намира сили да потисне болките. "В крайна сметка  бях някой." Тогава за него било нещо обичайно да приема до 20 болкоуспокояващи на ден. За да намали теглото си преди състезание, често му се налагало да тренира в сауна при температура от 90 градуса.

Спортната кариера на Ворновски приключва внезапно, когато той е на 19 - през пролетта на 1989 година, шест месеца преди падането на Берлинската стена. Официално - поради здравословни проблеми, главно заради болки в очите, но Ворновски смята, че е имало и друга причина: неговият отказ да влезе в социалистическата партия на ГДР.

Така остава с професията, която е усвоил само на хартия: автомеханик. Ворновски никога не бил виждал автосервиз отвътре, но имал диплома, издействана от Щази. Водели са го спортист аматьор, тъй като в социалистическата държава ГДР официално професионален спорт не е имало.

Медицинското досие е изчезнало, законите са с изтекла давност

След обединението на Германия - чак през 1997 година - няколко съдебни дела разкриват пълните мащаби на използването на допинг в ГДР. Оттам нататък през 2002-а и по-късно са приети няколко закона за подпомагане на жертвите на допинг. Около 2000 души, сред които и Ворновски, получават еднократни помощи от по 10 500 евро.

Днес срокът на действие на тези закони е изтекъл, а сегашните процедури за признаване на щети са сложни. Смята се, че засегнатите жертви на допинг са около 15 000 души.

Ворновски се бори за месечна пенсия поради здравословните си проблеми. Молбата му обаче е отхвърлена - цялото му медицинско досие е изчезнало и той не може да докаже щетите, причинени му от допинга в ГДР. Решил е да търси правата си по съдебен път.

"Не е само липсата на доказателства - здравословните проблеми и финансовите затруднения са нещо отвратително и непоносимо", казва Ворновски. Някои от бившите му съотборници вече не са сред живите. "И на всяко погребение една и съща мисъл тревожи всички ни: какво ли са ни давали тогава", казва бившият боксьор от ГДР.

Вижте и тази галерия на ДВ: