Няма да ви бавя. Част от пропагандното самооправдание на агресивния Путин за мръсната му война е, че въобще концепцията за „национална Украйна“ почива на сериозна измислица за тази страна, а именно, че е създадена от болшевиките и специално от Ленин. Т.е. според днешната руска военна „историчност“, УкраИна (с ударение на и-то) е изцяло създадена от болшевишка Русия – процес, започнал веднага след 1917.
По-лошо – ако слушате и гледате руски „историци“ по канали като РИА Новости, Украйна е „копеле“ лично на Владимир Илич, доколкото (добавям аз) той изобщо е бил на себе си в тези последни свои години. Според днешен военен Кремъл, това е едва ли не грешка на „великия“ плешив лидер, защото без Ленин днешна Украйна нямало как да твърди, че е отделна държава (още повече, че за всички украинци руският е първи или втори майчин език). Мария Захарова: „Украйна никога не е имала самостоятелна държавна традиция“. Подразбирай - „всегда была наша“.
Историческа грешка на Ленин?
Аз пък, исторически и културологично, се съмнявам. Руските проправителствени източници говорят за отстъпки на Ленин спрямо украинските тогавашни националисти и за „историческа“ негова грешка, но тук не се отчита хаосът на гражданската война в бъдещия СССР, както и украинското разбиране за независимост – тамошният национализъм с основание твърди, че украинското се пробужда още през 18-ти век, когато тази бъдеща страна е поделена между царистка Русия, полско-литовското обединение и дори Османската империя.
През споменатия 18-ти век имаме едно хетманство на свободолюбиви казаци (без галицийското по-късно), което все пак запалва сърцата на киевчани; разбира се, то приключва сравнително набързо, защото империята не търпи подобни „идеи“. Но бързам да кажа, че никога в украинската история не е имало нищо като сегашното със Зеленски, унизително доведен за ушите в Америка да се обяснява за втори път на „оранжевия“ си евентуален благодетел (докато преди това един истински „хам“ като Лавров отива с фланелка „СССР“, мислейки си, че е супер куул, но това е друга тема. „Хам“ на руски е, да кажем дипломатично, като за Лавров, не много добре развит културно човек).
Бурни години
Но да продължа набързо исторически: онова 1917-1921 в Украйна му викат „война за независимост“ (като част от гражданската червено-бяла разправия след революцията). В момента, когато тя е обявена в Петроград, в Харков и Киев на 24 декември 1917 правят „Украинска народна република“. Там следват едни разправии кое точно е УкраИна; след Брест-Литовския договор от март 1918 немците – на път да се предадат – разпускат „Радата“, т.е. Народното събрание, и инсталират диктатура начело с бившия царски генерал Скоропадски. Немската диктатура в последните месеци на Първата световна война е брутална, но в някакъв смисъл и градивна – основават два университета и Украинска академия на науките, забележете.
След разгрома на Германия става още по-интересно – в днешна Западна Украйна (бившата Източна Галиция, провинция на Австро-Унгария) се образува „директорат“. Той се сглобява с киевската временна власт, която мисли себе си като украинска, но – уви – животът ѝ е по-кратък и от този на богомолка. Киев е превзет от Червената армия още през февруари 1919. Полша, озъртайки се, присъединява Източна Галиция, т.е. земите около Лвов. Всичко това в крайна сметка няма значение, защото през 1920 цялата днешна Украйна е превзета от червеноармейците; тук ще ви спестя разни отчаяни политически разправии, защото резултатът е един – Лениновата нова съставна държава гълта на една хапка днешна Украйна и я кръщава УССР, Украинска съветска социалистическа република.
Защо много хора и днес не знаят, че Украйна е била отделна страна
В този смисъл, Ленин не е архитектът на днешната украинска нация, но е поредният архитект на нещо друго – на старото руско имперско разбиране, че тия априорно са „наши“ (Малорусия?) и през цялото време нещо се дърпат, даже се правят на независими и говорят на собствен език. А пък сега, в Путинови времена, си позволяват дори да отвръщат и да убиват с дронове във войната, за която след Тръмп вече е ясно, че ще загубят.
Да обобщя: да, СССР (създаден де факто чак през 1922) превзема Украйна още преди фалшивия федерализъм, но тъкмо заради него днес повечето хора в света не знаят, че тази страна е била отделна (може да се проследи още от Великото преселение на източнославянските племена анти и славини, както и фактът, че те нямат общо с по-късна Русия). Да не говорим, че средновековната „руска“ държавност тръгва от Киевская Русь – едно огромно по територия нещо на княз Олег, което събира в себе си и московските варяги, и князете Рюриковичи, и какво ли не.
Чудовищни престъпления срещу Украйна
В тази Украйна днес, разбирана от Путин и преди това от Сталин като „южна руска територия с излаз на Черно море“, са умрели над четири милиона души само заради последния „Голодомор“, а именно – държавно предизвикан смъртоносен и повсеместен глад. Само заради това чудовищно престъпление - освен всички други, които са не по-малко чудовищни и в момента - продължавам да се чудя на всеки, който защищава Русия. А какво са преживели украинците от нацистите, особено в Бабин Яр, но и не само, не ми се почва, защото ще се разплача.
При наличието на Райхскомисариат Украйне, над милион и половина евреи и украинци са безмилостно убити (и други милиони разселени), според предписанията на „Фернихтунгскриг“, т.е. нацистката хладна счетоводна идея за кои и колко трябва да бъдат избити, забележете, с документи за това. И сега руските медии викат на украинците „нацисти“ - няма такава злостна простотия на света. Точно от руска страна, най-пострадалата държава от въпросния „фернихтунг“.
Но може би най-важният период за Украйна е след разпада на СССР. Путин, разбира се, напомня, че всичко в сферата на СССР е негово, но за щастие не е така. Украинците проведоха референдум през август 1991 и гласуваха за независимост. Тогава дори в Донецк и Луганск, които днес - насила или не - искат да станат руски, гласуваха 83% „за“ нова Украйна.
Да хвърлим Украйна на мечката, за да не я сърдим? А може би цяла Източна Европа?
А сега какво? Да сме честни: вероятно разполовяване на Източна и Западна Украйна по Днепър на корейски принцип (т.е. да принудим Зеленски да се съгласи на Западна и да ни отстъпи евентуално и Запорожието), щот много внимаваме да не разсърдим мечката. Дори я каним на червен килим, возим я и в лимузина, без да си даваме сметка, че почти винаги в историята е ставало въпрос за политическо диво животно спрямо Европа и САЩ.
Не съм ловец и сериозно се гордея, че не съм, но как се постъпва с хищник-човекоядец? Каним ли го да яде от ръката ни, или? А може би му хвърляме цяла Източна Европа пак, като хранилка?
П.П. Ако ви се чете още по въпроса, няколко нелоши книги, за да ме „настигнете“:
Reid. Anna. Borderland: A Journey Through The History Of Ukraine. Pemguin, 2015.
Edele, Mark. The Soviet Union. A Short History. Hoboken, NJ, Wiley-Blackwell, 2019.
Trofimov, Yaroslav. Our Enemies Will Vanish. ArtScroll, 2022.
Hosking, Geoffrey. A History Of The Soviet Union, 1917-1991, London, Fontana Press, 1982
Plokhy, Serhii. The Gates Of Europe. A History Of Ukraine. New York, B
*Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.