"Безследно изчезнали": Съдбата на алевитски жени в Сирия
14 юли 2025
Нора е изтощена, с белези по лицето, обръсната коса и вежди – тя гледа изтощено в камерата, а в ръце държи бебето си. Доскоро жената е била насилствено разделена от детето. Кадрите от освобождаването ѝ от плен бързо се разпространиха в социалните мрежи и показаха зловеща картина, която засяга много хора в Сирия – особено жени от алевитското малцинство в страната, които стават жертва на брутални отвличания. Нора, чието име е променено от редакцията, напуска страната след това и сега живее в чужбина.
Насилие, тормоз и искане на откуп
Почти месец Нора е затворена в мазе, където разказва, че е била жертва на психически и физически тормоз. Младата майка вървяла заедно с 11-месечното си дете към център за хуманитарна помощ в град Джабла, когато е спряна от маскирани мъже. Те я питат какъв е произходът ѝ. Когато казва, че е алевитка, е брутално натикана в автомобил с регистрационен номер от Идлиб. Мъжете завързват очите ѝ.
„Псуваха ме и така ме удряха, че няколко пъти губих съзнание“, разказва жената пред ДВ. Докато е задържана, детето ѝ е отнето, а тя е принудена да подпише брачно свидетелство. Снимки от измъчванията са изпратени на семейството ѝ, за да го изнудват за пари. Срещу голям откуп, тя е освободена. Днес живее в чужбина, а заради тежки здравословни проблеми се нуждае от медицински грижи.
Десетки са изчезналите алевитски жени
Историята на Нора не е изключение. Агенция „Ройтерс“ и редица други арабски и международни медии разказват за случаи на отвличания и тормоз над жени от алевитското малцинство. От началото на годината има данни за това, че са изчезнали повече от 40 жени, казва пред ДВ правозащитникът Басел Юнус. От Швеция с помощта на мрежа в Сирия той документира систематични нарушения на човешките права. И потвърждава, че повечето отвлечени са от религиозното малцинство, към което принадлежи и сваленият диктатор Башар Асад.
От свалянето на Асад насам значително са се увеличили съобщенията за нападения срещу алевити като предполагаеми „поддръжници на Асад“, извършвани от страна на радикални сунитски сили. През март се стигна до кървави нападения срещу алевитите, при които стотици загубиха живота си. Според различни медийни съобщения част от извършителите имали връзки със сирийското вътрешно министерство. Временният сирийски президент Ахмед аш Шараа създаде комисия, която да разследва нападенията, но нейните заключения все още не са публикувани. Сирийските малцинства обаче, включително и християните в страната, се опасяват от репресии.
Алевитските жени не са случайни жертви на отвличания, смята правозащитникът Юнус. „Те се превръщат в символ за подчиняването на цяла една общност.“ Нора си спомня за обидите по неин адрес, докато била в плен. Тя казва: „Наричаха ни свине и неверници“.
Някои така и не се връщат
ООН също работи по документирани случаи на отвличания. Независимата комисия на организацията, която следи ситуацията в Сирия, съобщи в отговор на запитване от ДВ, че скоро ще представи доклад за тези случаи. Още в края на юни комисията потвърди за най-малко шест отвличания на алевитски жени в страната. Председателят на комисията Серхио Пинейро коментира пред Съвета по правата на човека на ООН, че има „достоверни данни“ и за други случаи. Сирийското министерство на вътрешните работи отказа да отговори на запитването на ДВ.
ДВ се обърна към десетки засегнати семейства. Сами, млад мъж от село близо до западния град Тартус, е един от малкото, които са готови да говорят открито. Той разказва как 28-годишната му сестра Иман е изчезнала безследно, а малко след това семейството е получило анонимно обаждане. Гласът по телефона казал: „Забравете за Иман. Тя никога няма да се върне“.
Сами съобщава за този случай на полицията, където първоначално му казали, че в повечето подобни случаи изчезналите жени всъщност доброволно са избягали с любовниците си. Но няколко дни по-късно похитителите се обаждат отново, този път с конкретно искане за откуп в размер на петцифрена сума. Семейството взима пари назаем и ги превежда в Турция чрез така наречената система „Хавала“, която значително затруднява проследяването. Документи, с които ДВ разполага, показват, че получателят е сириец, който има бежански статут в Турция. Парите обаче не помогнали на семейството. Контактът с похитителите прекъснал, а от Иман няма следа и до днес. (Имената на брата и сестрата са променени от редакцията.)
Обвиняват ги за престъпленията на стария режим
Мая, която също е с променено име, била на 21 години, когато я отвличат близо до Тартус заедно с непълнолетната ѝ сестра. Двете били спрени от маскирани въоръжени мъже, които ги попитали за произхода им. Когато разбрали, че са алевити, те били натикани в бус и похитени. Според разказа на Мая сестрите са били с вързани очи и транспортирани в продължение на часове, през което време постоянно ги наричали „неверници“. Похитителите ги обвинявали, че са съучастници за смъртта на стотици бойци, близки до ислямисткото преходно правителство, спомня си тя.
Докато били държани заключени в мазе, Мая и сестра ѝ се опасявали, че може да ги продадат в робство, както се е случвало с много йезидки, отвлечени от бойци на т.нар. „Ислямска държава“ през 2014 година.
Продават ли алевитките като роби?
В редиците на временното сирийско правителство има представители на радикални ислямистки групировки, които в миналото са били свързани с мрежи за търговия на хора. Един от тях е генерал Ахмад Ихсан Файяд ал Хайес, когото САЩ подозират за участие в търговията с робини именно от групата на йезидите.
Басам Алахмад от организацията „Сирийци за истина и справедливост“ казва пред ДВ: „Досега нямаме доказателства, че алевитските жени са систематично поробвани както йезидките едно време. Притеснително е обаче, че при отвличанията и убийствата религиозната принадлежност все по-често играе важна роля. Алевитските жени днес са обект на целенасочени нападения заради религията си - тук има паралел с йезидките“.
Освен това алевитите са държани отговорни за престъпленията на режима на Асад, допълва Алахмад и това според него е „ядрото на проблема“. Мая и сестра ѝ най-накрая са освободени. Защо ги пускат на свобода - така и не става ясно. След два месеца те са предадени на семейството им - лицата им са забулени, момичетата са уплашени и разстроени. Но оцеляват. Много други жени завинаги остават безследно изчезнали.