Анна Димитрова: за границата между германците и "придошлите"

Заглавието на романа е "People Pleaser". Трудно за превод, но е лесно за обяснение: това са хората с прекалено силен стремеж към хармония, които бягат от конфликти и се нагаждат към околните - най-вече за да се харесат. Такава е главната героиня - тийнейджърката Николина, отлична ученичка в гимназия в "добър" квартал на Мюнхен. Най-близката ѝ приятелка е от румънски произход, а самата Николина, която иска да я наричат Нина, държи на това, че е българка. Родена е в Германия, но в неделното училище е научила достатъчно добре езика на родителите си.

Нина е истински people pleaser, който винаги се стреми да изглажда противоречията и проблемите, занемарявайки собствените си желания и емоции. Най-важното за нея е да се чувства необходима - да пише чужди домашни или да прави покупки за други, да учи с брат си или да завърти набързо баница. Грижи се много за приятелката си Тео, хлътнала по "лошото момче" Алекс, от което трябва да бъде спасена. Затова Нина се записва на терапия, представя пред терапевтката проблемите на Тео като свои, за да разбере как да ѝ помогне. Сюжетната линия се усложнява от това, че и атрактивният Алекс има скрит проблем. Нина решава да помага и на него.

Истинските проблеми са в миграционните биографии

Силно емоционализираният разказ, който минава през много ежедневни ситуации и тийнейджърски вълнения, се успокоява, когато се разгръщат миграционните истории на тримата главни герои - източник на проблемите им. Най-късно в този момент намерението на авторката става ясно и то е сродно с тематиката на първия ѝ роман.

Всяка миграция, всяка смяна на околната среда е свързана със загуба и тъга. Нина полага усилия да помири двата културни свята и става people pleaser. Тео подслушва разговор вкъщи и така научава, че като малка е дадена от биологичните си родители в Румъния на леля ѝ и чичо ѝ в Германия, които след матурата обмислят да я върнат. Алекс е дете, когато майка му решава да се мести с него в Германия, докато баща му отказва да ги последва.

Връзката с първия роман на Анна Димитрова "Kanak Kids" е очевидна и по думите на авторката не е случайна. Намерението е читателите да узнаят повече за живота на младежите с мигрантски произход, за техните мечти и проблеми.

Особено силно е подчертаването на връзката на финала, когато авторката вкарва в действието двамата главни герои от първия си роман и изправя двете български героини - Деси от "Kanak Kids"  и Николина от "People Pleaser" - една срещу друга в силно емоционална среща.

Спасението е в хумора и откритостта

Специфични за стила на Анна Димитрова са лекотата, оптимизмът и хуморът, с които предлага описанията на сериозни и дълбоки проблеми, било то тийнейджърски, културни или семейни. На преден план е въпросът за идентичността и признанието на другостта. Нина иска бъдещото ѝ гадже да се интересува от културата ѝ: "че имените дни за нас са важни, че на Бъдни вечер ядем постно и че на първи март носим бели и червени шнурчета, за да поздравим пролетта".

Друга особеност е откритостта на авторката по отношение на личната ѝ миграционна история. В послеслова тя признава, че и тя е people pleaser - винаги със стремеж да помири двата противоположни свята, да задоволи очакванията на българската среда и изискванията на германската. 

Анна Димитрова е на 12 години, когато се преселва е с майка си и по-малката сестра от София в Мюнхен, без да знае немски. Майка ѝ настоява да влезе в гимназия и с голяма мъка успява да я вкара пробно, с условието за една година да е догонила другите. Всяка вечер двете момичета седят с речниците и си превеждат уроците дума по дума. Може би в стремежа да се потопи по-бързо в средата, Анна гледа да общува повече с немските деца. Това решение ѝ струва доста - сблъсква се с културните различия (които впоследствие създават канавата за първия ѝ роман) и страда - но се учи да живее "двойно": в българското семейство и в немското училище.  И да създава връзка между двата свята.

По-късно, по време на следването си във филмовото училище, вече е като риба във вода, колегите и приятелите ѝ са отвсякъде. Не смята да остава завинаги в Германия и продължава да пише, а за България говори със спокойствие и привързаност. Без натягане и лепене на етикети кое къде е по-хубаво или по-лошо. Междувременно работи над сценарий по първия си роман и държи непременно главната героиня да се играе от българка.   

"Моята" и "твоята" реалност

Поради успеха на "Kanak Kids" Анна Димитрова вече е име навсякъде, където интеграцията на деца и младежи от мигрантски произход е актуална. Участва в литературни фестивали, канена е в на четения в училища в цяла Германия. В много класове книгата ѝ е определена за задължително четиво, което се обсъжда подробно. 

Анна разказва как по време на четенията се натъква на противоречията в немското общество, маркиращи границата между етническите германци и "новодошлите". Когато чете пред смесени класове с деца от различни страни, откликът е силен и положителен, даже някой път идват и родители. Друго е, когато учениците са само германци - обикновено в гимназиалните класове и в по-престижните квартали. На едно четене във Фатерщетен (предградие на Мюнхен) например забелязва, че учениците не внимават и не слушат. Когато идва времето за въпроси едно момче вдига ръка: "Защо мислите, че тази книга трябва да се чете в училищата? Моите родители ми казаха, че това не е моята реалност и мен това не трябва да ме интересува".

И други родители са се оплаквали от това, че децата им трябвало да четат "Kanak Kids". Което показва как възприятието на един роман с миграционни сюжети действа като лакмус за културния микс в германското общество, в което частта на "придошлите" се увеличава ежедневно - в момента е 30 процента. Показва и колко нужни са книги като тези на Анна Димитрова.

Юлиана Рот е професор по интеркултурна комуникация в университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен.