Алберт Швайцер и неговото оспорвано наследство

Много улици са кръстени на него, както и стотици училища, университети и болници. Алберт Швайцер - учен, лекар, философ, богослов, писател, музикант и носител на Нобелова награда за мир - е изявен символ и пример за благотворителна дейност. Човекът с тропическия шлем и мустаците е почитан и заради хуманитарния си ангажимент в Африка. Клиниката му в Ламбарене, днешен Габон, му спечелва прякора „доктор джунгла“.

Но той е и типично дете на своето време. Роденият на 14 януари 1875 г. Швайцер е повлиян от широко разпространеното по онова време колониално мислене, защото в началото на ХХ век големи части от Африка са били под европейско колониално владичество. Самият Швайцер е смятал, че изпълнява своеобразна „цивилизационна мисия“ в Африка и се е чувствал призван да превърне тамошното население, което той описва като „деца без култура“, в „цивилизовани хора“.

Швайцер не е бил приятел на нацистите

В средата и края на 1920-те години славата на Швайцер вече не е тайна и за националсоциалистите в Германия. И те правят опит да го спечелят. Твърди се, че поканата, изпратена от Йозеф Гьобелс до Габон и подписана „с германски поздрав“, е била любезно отклонена от Швайцер, който подписва отговора си с „с централноафрикански поздрав“. От 1924 година нататък ученият е почти непрекъснато в Африка.

В Африка Швайцер е бил далеч от ужасите на Холокоста и през целия си по-нататъшен живот никога не е изказвал ясна позиция по този въпрос, за което и до днес му се отправят упреци, казва културоложката и публицистка Каролин Фечер. В книгата си „Утешителни тропици“ тя разглежда амбивалентната фигура на известния благодетел от Германия.

„Алберт Швайцер е знаел за преследването на евреите от националсоциалистите. В някои негови писма се говорело наистина за "нецивилизовани хора“ и „загуба на култура“. Въпреки това той нито протестира, нито по някакъв начин надига глас срещу нацистите дори и след 1945 г., въпреки че съвременниците му са очаквали това от него“, казва Фечер в интервю за ДВ.

Необяснимо мълчание

В проучванията за книгата си Фечер е търсила биографични данни за сътрудниците на Швайцер и така научава, че повечето от лекарите, работещи по това време в болницата му в Ламбарене, са били евреи, които са били принудени да напуснат Европа заради Холокоста.

„След войната при него е имало един лекар, който дори е бил обсъждан като бъдещ шеф на болницата, тъй като Алберт Швайцер вече е бил много стар. Този човек е имал татуиран номер от Аушвиц на ръката си. Швайцер е знаел историята му, както и за зверствата, вършени там. Освен това съпругата на Швайцер – Хелене - е била от еврейски произход и само с късмет е избегнала концентрационния лагер. „Въпреки това в живота му има огромна празнина, за която биографите му също са много озадачени“, казва изследователката.

Болницата в джунглата е имала голям успех. Швайцер и екипът му са се борели с болестите и детската смъртност, което създава образцов имидж на Швайцер в следвоенна Германия. По онова време много от германците са предпочитали да говорят за доброто, сторено от Швайцер, вместо да признават вината си за Холокоста и еврейските жертви, казва Фечер.

Ето защо не е изненада, че много деца и младежи в следвоенна Германия смятат Швайцер за свой идол. Цели училищни класове му пишат писма, а ликът му е отпечатан на пощенски марки. Редица героични вестникарски статии и книги също допринасят за репутацията му на лечител и филантроп.

Арогантността на европейците

Мотивите на Швайцер да се откаже от парите и кариерата си на пръв поглед изглеждат героични. Един от неговите цитати гласи: „В крайна сметка всичко, което правим за хората от колониите, не е благотворителност, а изкупление за многобройните страдания, които ние, белите, сме им причинили от деня, в който нашите кораби акостираха на техните брегове“. Швайцер се стреми да компенсира това, което са направили другите „бели“.

Все пак по онова време Швайцер не е гледал на своите чернокожи съграждани като на равни. Веднъж той казал: „Аз съм ваш брат. Но аз съм вашият по-голям брат." Дори когато еманципационните движения в Африка напредват, високомерното му отношение не се променя особено: „Трябва да приемем, че малките черни братя също ще пораснат“, гласи друго негово откровение.

Въпреки всички критики, Алберт Швайцер си остава изтъкната личност, която са помни с добро, дори и да е споделял някои широко разпространените колониални възгледи по онова време. През тази година се навършват 150 години от рождението му.

Светът го познава не само като „доктор джунгла“, хуманист и любител на животните, но и като неуморен борец срещу ядреното въоръжаване по време на Студената война. За този си ангажимент той получава и Нобелова награда за мир през 1952 година.