"Познаваш ли ме кой съм аз?!" - тази реплика отправя Ахмед Доган към полицай, който го предупреждава да напусне имота в Бояна, известен като “Сараите” - или ще бъде изведен. И в крайна сметка е изведен през нощта заедно с депутати и активисти от формацията му, загубила правата върху името "ДПС". Закачи го на ревера си най-добрият ученик на Доган - Пеевски, рейдвал и партията с безпардонното си “ново начало”.
Среднощната акция не е просто опит за символно връщане на Доган, обитавал в продължение на 23 години луксозната резиденция на ул. “Стар Беловодски път” 56. Във Фейсбук съпартийците му обявиха, че “Ахмед Доган и ДПС се завърнаха в дома си и провеждат заседание на Националния съвет на Младежко ДПС”. Самият той е цитиран с: “Младежкото ДПС ме върна към живота!”. Целта е да мобилизира оредяващите привърженици, тъй като кметове и структури преминават към “ДПС-Ново начало”, и да рестартира или трансформира онова, което е останало от някогашното Движение за права и свободи. Шансовете за успех обаче не са големи.
Сбогом на "Сараите"
“Сараите”, както беше известна обителта, не са просто скъп имот в луксозен столичен квартал, тя бяха символ на институция в сянка, метафора за недосегаемост и власт зад кулисите, охранявани от НСО и жандармерия и със собствен контролно-пропускателен пункт. Заедно с дългогодишния си обитател, обявен за доживотен лидер на ДПС, те бяха част от политическата митология. Пауните в двора пък бяха елемент от лукса и мистиката, обграждащи Доган и резиденцията.
В “Сараите” той канеше актива на ДПС, правеше селекция за кметове и депутати, разпределяше порциите, сваляше лидери и издигаше други. Държеше и речи, които се превръщаха в обект на политическа херменевтика, с търсене на кодове и скрит смисъл, изобщо разчитани като послания от изпаднал в транс жрец.
Без имотите в Бояна и в Росенец, които бе принуден да напусне, Доган загуби и блясъка, и мистиката. Разрушен бе митът за неговата недосегаемост. След като през август м.г. бившият му съдружник Данаил Папазов съобщи, че двете резиденции са на дружествата „Делта Епсилон“ и “Хермес Солар”, на които той е собственик, и почетният председател трябва да ги напусне, в Бояна пак се събраха привърженици на Доган. Но в крайна сметка не можаха да предотвратят освобождаването на комплекса, в който има ресторант, конферентна зала, апартаменти и чиято основна сграда е категоризирана като хотел и се води представителен дом на асоциацията на общините “Толерантност”. Изгонването на Ахмед Доган от собствеността в Сараите приключи официално на 30 август 2024 с вписване в Търговския регистър. А Доган ги ползваше като свой дом.
Няма връщане
Вчерашната акция с влизането в „Сараите“ на стотина души - депутати и представители на младежкото крило на ДПС, трябваше да ентусиазира поддръжниците около Доган, които оредяват заради преливането към „ДПС- Ново начало“. Също така и да покаже на чия страна е Доган, след като стана известно, че в парламентарната група на Алианс за права и свободи (АПС) са се обособили няколко фракции.
Затова и снимки, и видеа от събитието бяха разпространени в социалните мрежи, като централната фигура в тях бе именно Ахмед Доган. Публичната му поява - първа от изборите през октомври м.г., също беше сред целите на съботната маневра заради упорити слухове, че 71-годишният баща-основател на ДПС не е в състояние да се занимава с оперативното ръководство на партията.
Решенията на Националния съвет на Младежкото ДПС потвърждават заявените цели: подкрепа за лидерството на Доган и председателството на Джевдет Чакъров, настояване за преразглеждане на участието в управлението и призив към депутатите, чиито имунитети са поискани (Джейхан Ибрямов и Марио Рангелов, б.а.) да се откажат доброволно от тях. Така ДПС-ДПС няма “да е заложник на нечии частни интереси”, като подкрепя властта. “Това ще бъде реален знак за воля за промяна и отговорност пред обществото, но и за смелост и съпричастност към всеки един кмет, член и симпатизант на ДПС, който застава срещу модела “Пеевски” и държавните бухалки”, се казва в декларацията.
С действията си Младежкото ДПС се позиционира като пазител на “истинското ДПС”, т.е. онова на мирния преход, либералната демокрация, евроатлантизма. Тази класическа реторика е използвана при вътрешнопартийното разцепление - връщане към “корените” под знамето на харизматичния основател, когото призовават обратно в партийното управление не като почетен, а като оперативен лидер. (В декларация Младежко ДПС-Сливен например го обяви като “Завръщане на Вдъхновението”.)
Наред с това демонстрира, че именно “младите” - като носители на моралното надмощие, имат право да настояват за промяна чрез реорганизация на партийни структури и кадрови рокади. Дали обаче всички тези заявки ще спрат процеса на преминаване на кметове, общински съветници и структури, верни на Доган, към “ДПС-Ново начало”? Само през април кметовете на Кубрат, Исперих, Завет, Лозница - от останалата вярна на Доган Разградска област, преминаха в лагера на Пеевски, заедно с кмета на Силистра, избран с патриотична листа.
Тестът не сполучи
Акцията в “Сараите” изглежда беше и тест за управляващите от страна на ДПС-ДПС. Както посочи Джевдет Чакъров, никой от партньорите във властта не е реагирал на “безпрецедентните действия на полицията”, прекъснала партийна сбирка, организирана по покана на почетния председател. “Млади момичета на 18-20 години бяха блъскани, дърпани, удряни. Полицаите не бяха провокирани по никакъв начин”, заяви той.
Това даде повод на Чакъров отново да постави под въпрос подкрепата на партията за управляващото мнозинство, обещавайки, че тя ще бъде “много сериозно” и “без компромиси” преосмислена. Казвал го е неведнъж и още не се е случило - въпреки недоволството на партийния актив и липсата на реални позиции в изпълнителната власт.
Не уцелиха със символната сбирка в “Сараите”. Там през октомври 2008 г. се самоуби началникът на кабинета на Доган Ахмед Емин. Там бе “закопана” и разработката на службите “Лиани”, насочена срещу “черните каси” на ДПС и корупционни схеми с участие на лица на висши държавни длъжности.
“Познаваш ли ме кой съм?!” вече не е демонстрация на власт. А на слизане по стълбата.
Този коментар изразява личното мнение на авторката и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.