Адриан и другите: Чуваме ли, когато дете пищи от болка

Дори и Петър Чернев да получи максималната присъда от 10 години затвор заради зверствата над 5-годишния Адриан, това нищо няма да промени, ако хора и институции остават глухи за писъците на деца, жертви на насилие. В продължение на два месеца съседи чуват как момченцето пищи от болки заради побои и издевателства, на които е подложено.

А са виждали синините по главата му

Възпитателките в детската градина виждат синините му, също и роднини и приятелки на майката, самата тя безучастен свидетел на онова, което приятелят ѝ е вършил с детето ѝ, но продължила да живее с него. А няма как Чернев да не се е “похвалил” с видеата на приятели и роднини, в които детето се моли да бъде убито - защо иначе ще ги прави. Тези мълчаливи съучастници в убийството на бъдещето на едно дете не са направили нищо.

Лелята на Адриан подава сигнал в МВР заради рана на главата му - детето е било многократно удряно на едно и също място до степен, че се налагат операции и присаждане на космени фоликули. Ако социалните служби си бяха изпълнили задълженията да проверят защо, една част от страданията щяха да му бъдат спестени.

Но тази институционална апатия и безчовечност също е причина гражданите да не сигнализират. Какво, като са подавани сигнали до АПИ за пътя между плевенските села Радомирци и Телиш, където катастрофа уби 12-годишната Сияна и за 5 години са станали 34 катастрофи…

“Глухите” съучастници

Майката на Адриан Стела Алексова е освободена от наказателна отговорност и осъдена на административна глоба от 4000 лева. Прокуратурата протестира присъдите, предизвикали гражданско недоволство. Но какви наказания трябва да понесат “глухите” за своята нехуманност…

“Подавала съм подобни сигнали за насилие над дете, а полицаите като дойдоха, ме попитаха: “Ама сигурна ли сте, че не са му ударили две шамарчета?!”. Тази история разказва жена на протеста пред Съдебната палата в Пловдив, където Районният съд произнесе присъдите на Чернев и Алексова. Протести имаше и в София, даже шествие, също и във Варна, Бургас, Велико Търново и Стара Загора поискаха по-тежки наказания за насилниците на деца, провокирани от случая с Адриан.

В Пловдив един от организаторите на протеста - програмистът Владимир Ненов от “Бащите на Пловдив”, пуска обръщение от Венислав Алексиев, бащата на Адриан, който е взел детето при себе си в Германия, където работи. “Не искам отмъщение. Искам всеки един, който види дете с проблем, да сигнализира. Трябва да има нормална, адекватна присъда според стореното. И за двамата. Искам, когато Ади порасне, да му кажа: “Ето по този начин се наказва това!“, а не “Прави каквото искаш, ще ти бъде простено”. Искам да го възпитам, че доброто се отплаща и възнаграждава, а злото се наказва“.

Вече са го питали как е допуснал да се случат жестокостите със сина му. Работи в чужбина, пази си отпуските, за да е с него, върнал го е през септември 2023 г. от почивка на море, чакал е седмицата зимна ваканция, когато през декември разбира за ада, в който втори месец е живеело детето му. Малко по-късно той взима детето, което е изведено от дома му, а всички операции и освидетелстването, че е загубило 60% от здравето си, са правени в Германия. През януари 2024 започва делото срещу майката и изрода, което приключи наскоро.

Обществото иска сурови наказания

Събралите се пред Съдебната палата в Пловдив млади и по-възрастни граждани, семейства с деца до един са съгласни, че трябва да има много по-сурови наказания, когато е извършено насилие над деца. Всички те ръкопляскат на мъж, който взема микрофона, за да каже, че е съгласен данъците му да отиват за издръжка на осъдени на доживотен затвор “изроди”, измъчвали деца.

“За такива садистични престъпления върху дете - доживотен затвор, да се запечата там и да не излиза”, съгласен е Стефан Попов от Карлово. Според него необходимо е Наказателният кодекс да се прегледа и актуализира изцяло. (Настоящият е в сила от 1968 г. и е променян повече от сто пъти, а на законодателите така и не им е достигнал капацитет да подготвят смислен проект и да приемат нов НК. Вместо това са фокусирани върху кадруването в съдебната система. А Зорница, която е на протеста, бутайки количката с едногодишния си син, казва: “Имаме нужда от промяна и се надявам да я постигнем. Присъдите трябва да станат по-големи, не може за това, което е извършено с Адриан, да са толкова малки“.

По-тежки наказания и/или по-добре работещи институции е съществен въпрос за България. Гневни от повсеместната липса на справедливост на всички нива в държавата, хората гледат на по-високите присъди в НК като на възмездие - “око за око, зъб за зъб”- и вярват, че ще служат за превенция, ако бъдат наложени. “Само че не е ясно дали онези вътре ще ги наложат, като знаем как се купуват”, маха с ръка към Съдебната палата мъж на средна възраст.

Хората в България се пробуждат?

Отдавна е доказано, че не тежките присъди “тежат” за предотвратяване на престъпления, а сигурността на наказанието, убеждението в обществото, че то ще бъде наложено и ще осигури справедливост - с каквато българската съдебна система така и не се слави.

Стефан Попов не е съгласен и дава пример с доживотния затвор за отвличане с цел откуп, приет от парламента през 2010 г. с промени в НК заради бандата на “Наглите”. “Да сте чули оттогава да са отвличани хора?!”, пита риторично. Всъщност имаше.

Бащата на Адриан казва, че протестите го изненадали приятно, защото смята, че хората в България се събуждат. Сега остава и да чуват, когато някое дете пищи от болка в съседния апартамент.