80 години след Хирошима в света има все повече ядрени оръжия

"Видях синьо-бялата светкавица през прозореца. След това изпитах чувството, че плувам във въздуха - ударната вълна ни понесе", разказва антиядрената активистка Сецуко Търлоу, която днес е на 93. Тя описва детонацията на американската атомна бомба "Малчугана" (Little Boy) над Хирошима в 8,15 ч. на шести август 1945 година. Между 90 000 и 136 000 души загиват или незабавно, или в резултат от травмите си. Сецуко Търлоу е била на 13 години. И до днес помни ужаса, променил всичко.

"Постепенно започнах да разпознавам фигури - фигури на хора, които обаче не приличаха на хора. Косите им се бяха изправили, бяха обляни в кръв. Кожата и месото им висяха, цели части от телата им липсваха. Един човек вървеше и носеше очите си в ръце", разказва Търлоу. Родителите ѝ оцеляват при експлозията, но сестра ѝ и други членове на семейството загиват няколко дни след бомбардировката.

Никога повече

Търлоу е посветила живота си на борбата срещу ядрените оръжия, участва активно в дейността на организацията "Международна кампания за забрана на ядрените оръжия". През 2017 година организацията получава Нобеловата награда за мир.

Тъй като бомбардировката над Хирошима не води до безусловна капитулация на Япония, американското правителство решава да хвърли и втора бомба - на девети август над Нагасаки. Десетки хиляди хора загиват незабавно. Малко след това Втората световна война завършва и в Азия. Стотици хиляди оцелели при атаките страдат цял живот от последствията като изгаряния, ракови заболявания и тумори от радиоактивното лъчение. За точния брой на загиналите и пострадалите се спори и до днес.

От 1947 година насам в Хирошима на шести август в 8,15 ч. бие "Камбаната на мира" - в памет на жертвите. Ежегодно се отправят призиви за унищожаване на ядрените оръжия и за мир в света. В своята "Мирна конституция", приета през 1946 година, Япония се задължава никога повече да не води война. Освен това през 1967 година са приети т.нар. неядрени принципи, съгласно които притежаването и вноса на атомни оръжия са забранени.

Жертва на ядрените технологии: от Хирошима до Фукушима

Историкът Такума Мелбер от университета в Хайделберг определя почитането на загиналите като "централно възпоменателно-културно събитие" за нацията. "Основното послание е - никога повече война! Никога повече да не бъдат използвани ядрени оръжия! Япония е страна, която се застъпва за мира по света."

Същевременно Мелбер отбелязва, че Япония е съдбовно поразена от ядрени катастрофи - не само от двете бомбардировки, но и от трагедията с реактора във Фукушима от 2011 година. "Япония е едновременно жертва на военното и на цивилното приложение на ядрени технологии."

След войната някогашните врагове Япония и САЩ се сближават, но американската страна така и не поднася извинения за атомните бомбардировки. Япония не членува в нито един международен военен съюз като НАТО, но е близък партньор. САЩ пък се ангажират със защитата - включително атомната - на Япония, която не притежава ядрени оръжия. Днес в страната са разположени 54 000 американски военни, на които се разчита да гарантират сигурността сред съседи като Китай или Северна Корея.

Оръжейната надпревара не спира

Миналата година в света са били изразходвани толкова средства за въоръжаване, колкото не са били изразходвани от края на Студената война, съобщи Институтът за изследване на мира SIPRI. Увеличението на разходите през 2024-а и било с 9,4 процента в сравнение с предишната година. Ядрените сили САЩ, Русия и Китай инвестират все повече във въоръжаване, а много други държави обмислят разработката и разполагането на ядрено оръжие, казва пред ДВ директорът на SIPRI Дан Смит. "Най-тревожното по отношение на натрупването на ядрени оръжия е, че след дълъг период на намаляване виждаме първите признаци, че тази тенденция се обръща. Дългосрочното ядрено разоръжаване приключва."

Според SIPRI с най-големия ядрен арсенал разполага Русия - 5459 бойни глави. САЩ са на второ място с 5177. Оттам нататък на значителна дистанция следват Китай, Франция, Великобритания, Индия, Пакистан, Израел и Северна Корея.

Има ли нужда Европа от повече атомни оръжия?

В контекста на руската нападателна война срещу Украйна все по-често се казва, че Германия трябва да има пряк достъп до ядрени оръжия - извън разположените в страната 20 американски атомни бомби, решението за използването на които е в ръцете на съответния американски президент. Председателят на фракцията на консерваторите в Бундестага (ХДС/ХСС) Йенс Шпан наскоро заяви: "Трябва да говорим за германско или европейско участие в ядрения арсенал на Франция или Великобритания."

И в Япония темата за собствени атомни оръжия отдавна не е табу. Заплахата от страна на ядрени държави като Северна Корея и Китай предизвиква несигурност у населението. Роля в това отношение играе и войната в Украйна. "Неядрените принципи" продължават да важат, но някои японски политици казват, че може да се помисли за малък ядрен арсенал. Срещу такива идеи обаче има и голяма съпротива.

Междувременно очевидците на ужасяващите събития отпреди 80 години - като Сецуко Търлоу - остават все по-малко. "В момента има 16 000 такива оръжия. Това е лудост и е престъпно. Никога няма да спра да обяснявам на хората, че живеем в ядрена ера, затова надигаме глас. Тъй като политиците не спират с въоръжаването. Вместо да има една държава с атомни оръжия, както тогава, днес те са девет. Трябва да спрем този процес!"