Необходимо е повече европейско сътрудничество в борбата срещу организираната престъпност

И още: удовлетворително ли е досегашното сътрудничество между държавите от ЕС в тази област? Как функционира взаимодействието между полиция и тайни служби?

Някои пазители на реда сигурно с носталгия си спомнят добрите стари времена, когато границите си бяха граници, а мобилните телефони и интернет не съществуваха. Защото електронното предаване на информация, почти неограниченото придвижване на хората в ЕС и либерализацията на търговията са от полза и за престъпния свят. По оценки на Европол днес на територията на Евросъюза действат около 4000 престъпни групировки. Една трета от престъпленията, в които са замесени тези групировки, са свързани с наркотиците. Експертът по въпросите на сигурността Бернд-Георг Там описва така проблемите на полицията:

“Противникът вече действа трансгранично, а немалко от големите престъпни групировки са нещо като глобални играчи. В съответствие нашите сили за опазване на законността също трябва да действат трансгранично, както е при борбата срещу международния тероризъм.”

Там има предвид най-вече сътрудничество на държавите от ЕС в полицейската работа и в правосъдието. Вярно, това сътрудничество отдавна е налице, но обемът му е твърде скромен, защото отделните страни защитават националните си компетенции в тези две сфери. Зьонке Шмид е сред авторите на едно изследване, което също препоръчва повече европейско сътрудничество. Според него не е достатъчно само няколко държави да работят заедно срещу организираната престъпност – нужни се уеднаквени стандарти за всички страни от ЕС:

“Когато в една отделна страна от ЕС наказателното преследване е по-меко, престъпниците, естествено, се ориентират натам. Те вършат криминалната си дейност в другаде, но използват подобни страни като убежище и скривалище.”

Според Шмид в Германия е налице един специфичен проблем: заради тежкото историческо наследство в тази страна особено зорко се следи за стриктното разделение между полиция и тайни служби:

“Не казваме, че това е грешка. Трябва обаче да признаем, споменът за Гестапо затруднява работата и блокира обмена на информация между тайните служби и полицията, който в други европейски страни функционира по-добре.”

Шмид смята още, че по принцип основателната загриженост за опазване на личните данни и информации, в случая всъщност дава обратен ефект. Защото когато на полицията се забранява да подслушва телефонни разговори, тайните служби с желание изземат тази компетентност. А доколкото тайните служби не подлежат на такъв строг контрол, какъвто се упражнява над полицията, в крайна сметка засегнати са точно тези права на гражданите.

Какви щети нанася организираната престъпност все пак? За да се отговори на този въпрос, трябва точна информация за обема на нейната дейност, а такава няма. МВФ все пак предлага една приблизителна оценка, според която между два и пет процента от световния БВП идва от незаконни източници. Според Бернд-Георг Там обаче проблемът има не само икономическо измерение:

“Това нанася и социални щети на обществото. Защото организираната престъпност е организирано незачитане на човешките права.”