Кухо и хиперболизирано, но могъщо!

Отдавна "Билд" е сред най-влиятелните всекидневници в Европа, макар да е синоним на булевардност. За едни "Билд" си остава символ на Шпрингеровата преса - или олицетворение на реакционен печат, наречен от публициста Гюнтер Валраф през 70-години на миналия век: "Челюст на злото". За други обаче той е нещо като икона и почти етикет на журналистическото майсторство, при това, с изявени демократични контролни функции.

Магия за всекиго

С тираж от почти четири милиона "Билд" е германският всекидневник с най-голям читателски периметър. Нерядко - от печат излизат и по близо шест милиона екземпляра. Магията на "Билд" е, че представлява почти дизайнерски синтез от анализи за всякакво ниво читатели - от висшисти до хора с по-ниско образование", твърди берлинският медиен експерт Норберт Болц.

Вестникът представя житейски истории, картинно и персонализирано, посредством известни или /стилизирани/ фигури. В тази симбиоза Норберт Болц вижда реализиран централния булеварден елемент - наличието на пряко обръщение към читателя, интегрирането му в една история, която го превръща в участник, вместо в наблюдател на описваното. Всичко това прави атрибутите на една по-претенциозна комуникация напълно излишни.

Без "кадифени ръкавици"

В двуполюсния светоглед на 60-те и 70-те години "Билдцайтунг" бе за извънпарламентарната опозиция най-отявленият "образ на врага." Студентското движение от 60-те години обвиняваше Шпрингеровия концерн, че едностранчиво поддържа статуквото, и че редакторите са предубедени и "неофашистки" настроени.

По онова време журналистите от "Билд" бяха "Рамбовци", които нахлуваха в къщите на хората като вестникари. "Методите им да си набавят информации или снимки бяха доста брутални: родители, чиито деца бяха станали жертва на убиец, биваха притиснати до стената със заплахи, че ако не предадат лични снимки на жертвите, по вестникарските страници ще се появят снимки от моргата", спомня си журналистът Гюнтер Валраф и добавя:

"Сега в редакцията на "Билд" все пак има журналисти, които се противопоставят на подобни методи. Те обаче не са на ключови позиции." Пресцентърът на издателство Шпрингер засега не взема становище по тези обвиненения.

"Билд" придружава политиката, "Билд" оказва и влияние върху нея", казва Гюнтер Валраф - мнение, което се споделя от мнозина. За разлика от 70-те години, междувременно булевардният принцип взема връх над партийната обвързаност.

"С един политик - социалдемкрат като Герхард Шрьодер "Билд" може да "мели" също толкова добре, или дори по-добре, отколкото с един безличен християндемократ като федерален президент, защото булевардният стил означава сензации, скандали, ВИП-ове. Щом един политик има ВИП-ов статут, за "Билд" е без значение от кой лагер е той", казва Норберт Болц.

"Огледало на уродливото"

Таблоидът "Билд" е като огледало. Несъмнено, в много отношения, едно криво огледало. И често, едно хиперболизирано и кухо отражение на уродливостта, която витае в обществото. При съпоставка в международен план обаче, германската дискусия за булевардния печат е направо смирена.

Преди време във Франция бе подет бурен дебат за "булевардния стил", след като папараци тласнаха към смърт една принцеса. Закритият междувременно британски "News of the World" подслушваше телефонни разговори, а швейцарският "Sonntagsblick" изгуби своя последен, впрочем германски, главен редактор поради манипулирани голи снимки на любовницата на един посланик. В същото време "Билд" си остава една некоронована вестникарска величина.

Автор: К. Шмелер, Б. Емануилов

Редактор: Б. Узунова