Какво дели България от Великобритания в европейски аспект?

От вчера Обединеното кралство символично прекрачи Ла Манша, за да предложи своя дневен ред на Стария континент. Ако изключим преговорите по бюджета, на второ място сред приоритетите на Британското председателство ще бъде опитът за въвеждане на малко повече порядък в европейските дела. Образно казано: малко повече английски ред в архитектурата на френските градини…

Ако се замислим за парковата символика и се преместим още по - на изток, може би ще си дадем сметка за отчайващото разстояние, което ни дели от философията на английската ливада.

Английският двор е онази подредена територия пред фасадата на къщата или в площадното пространство на населеното място, която е синтез на строгостта, чистотата и взискателността на благородника.

Българският двор (особено Задният) е мястото, което не обичаме да посещаваме, не подреждаме и не показваме на гостите си. Може би именно затова, начинът, по който изглежда тази територия е като скенер – предателска кардиограма за степените на зрялост и мъдрост, които личат и с просто око. Защото нашият “заден двор” е в някаква степен израз или на онова, което предпочитаме да скрием или на онова, с което не успяваме да се справим и все отлагаме “за утре”.

В този смисъл нашият заден двор е депо, сметище за нерешени въпроси. А столицата представлява нагледна илюстрация на този феномен.

Всяко общество има своя “заден двор”, всяка къща има своя «килер» , всеки град има свое «сметище» и това е безусловно най-издайническото огледало за степените на култура на неговите стопани.

Почти всички разлики между стандартите на Западна и Източна Европа могат да бъдат приети сравнително хладнокръвно, тъй като те – в по-голяма или по-малка степен – съответстват на обективния исторически ход повел двете части на континента в различни посоки и наложил различно темпо на икономическо развитие. Има едно драстично изключение и то е свързано не само със стандартите за хигиена, но и с естетиката и с отношението към боклука, който всички ние произвеждаме. Защото потребността от чистота и нетърпимостта към боклука не са в пряка зависимост от степента на икономическо развитие на обществото. А в пряка зависимост от културните пластове на неговите ръководители.

След бягството на столичния градоначалник от най-тежкия проблем за милионния град можем само да си припомним

вица за лорда и шопа… Между нас и английската ливада стоят не стоте години косене и поливане, а търпимостта на софиянци, които в разгара на лятото пак осъмнаха с препълнени контейнери боклук… Или както би казал английският благородник: Добре дошли в реалния свят! welcome to the real world.