Завещанието на некоронования крал

Интернет е тъпотия? Булевардният "Билд" не струва пукната пара? Капитализмът е безумна заблуда? - Ако беше жив 100-годишният Аксел Цезар Шпрингер навярно би казал ако не точно тези думи, то - в присъщия си безапелационен стил - нещо подобно. Под предлог, че е вече в напреднала възраст, най-маститият германски издател на ХХ в. и открай време (напук на всичко и всички) защитник на германското единство, би отказал във всеки случай поканата на канцлерката Меркел за официално церемониално честване на рожденния му ден в Берлин.

На 2 май, рождената му дата, столетникът би се намирал на любимия си остров Патмос, където (ако беше жив) щеше да се е оттеглил още преди години, за да се чувства по-близо до Бога. След една нощна молитва с местните монаси той щеше вече да е закупил целия остров, за да гарантира доживотна издръжка на островитяните, докато Гърция продължава да тъне в Йонийското море на дълговете. Аксел Шпрингер обаче щеше да им е поставил едно единствено условие: занапред да си плащат данъците - нещо съвсем ново както за местните хора, така и за самия него.

Честване на юбилея? - Не, благодаря! Но по темата: "Журналистиката - проклятие или благослов, вчера, днес, утре" юбилярят едва ли би се въздържал да каже нещо. Словото му би било излъчено на 2 май по домашния канал bild.de и би било пълно с дълбокомислени размишления за бъдещето на бранша, чийто Цезар той някога е бил. От рода на: "Ах, добрите стари времена, когато Аксел Цезар Шпрингер беше величина номер едно в царството на Гутенберг! Докато днес - куп претенденти за медийни величия! Каква наглост!"

Шпрингер: Нека другите ме оценяват!

Впрочем, разследващи журналисти на списание "Шпигел" твърдят, че са успели да се сдобият с текста на словото още преди излъчването му по гореспоменатия канал. Според някои добре осведомени старци, тезите били формулирани лично от Аксел Шпрингер и продиктувани на внука му под заглавие "Новото завещание на Стария". Ето някои от тях:

- "Добрият издател трябва да има тънък нюх за вкуса и потребностите на публиката. Не го ли има, той търпи загуби и губи нюх. Печеливш в бъдеще ще е онзи, който открие първата, оригиналната идея. Огромна днес е станала потребността на хората, търсещи смисъла, да намират лесно смилаеми отговори".

- "Във времена като сегашното, когато отдалеч можеш да следиш всичко онлайн, всяко събитие (ужасно, потресаващо или хубаво) само за минути стига до публиката в целия свят. Изключение, разбира се, са офлайн-империи на злото като Северна Корея, Китай и др. Ето защо в нашия бранш (вчера, днес и утре) всичко зависи от лудите, от идеите, от журналистите. Естествено аз не хваля себе си. Нека другите ме хвалят. Защото успехите ми като издател са протоколирани."

АГ, Шпигел, М. Юргс, Б. Рачева; Редактор: Е. Лилов