Единият ругае, другият ридае

Единият сипе ругатни пред камерите, другият избухва в сълзи пред обективите на фотографите. Първият - сегашният кмет Борис Джонсън - се гневи по повод разкритията за поискано спонсорство от обвития в съмнителна слава медиен магнат Рупърт Мърдок. Вторият - кандидатът за кметския пост Кен Ливингстън - се разчувства от изразеното пред камерите желание на лондончани именно той да им стане кмет. Само дето, както става впоследствие ясно, някои от разтърсващите призиви в полза на Ливингстън били поднесени от професионални актьори.

Принципно жителите на британската столица могат да избират между седмина кандидати за кметското място, но само двама от тях имат реални шансове: консервативният сегашен кмет Джонсън и неговият предшественик - лейбъристът Ливингстън. И двамата са доста оспорвани в собствените си партийни редици. И двамата са изключително суетни. И двамата имат бурен личен живот, който е постоянна тема в жълтите издания.

Кметът със силното его

"Кметът на Лондон е по правило ексцентрик, човек, който има в себе нещо клоунско, но и нещо гениално. За него не е важно да прави нещо, той просто трябва да бъде нещо", казва журналистът Матю Перис. Според него и Джонсън, и Ливингстън напълно отговарят на тези изисквания.

Ливингстън има дългогодишен опит в управлението на британската столица, бил е начело на общинския съвет, избиран е бил за кмет и като независим кандидат, и като представител на своята партия. Именно Ливингстън е човекът, въвел таксата за движение в центъра на Лондон. Той постига и нещо друго, което се помни до ден-днешен: успява да договори с президента на Венецуела Уго Чавес извънредно ниски цени на бензина за лондонските градски автобуси. Джордж Буш пък бил, по думите на Ливингстън, "най-голямата заплаха за нашия живот на планетата".

Именно прекомерното самочувствие и самонадеяност на лейбъриста Ливингстън помагат на Борис Джонсън да го измести през 2008 година - макар дотогава да е смятан по-скоро за смешник, отколкото за компетентен политик. Джонсън, който е възпитаник на прочутия "Итън", започва кариерата си като журналист. От "Таймс" го изхвърлят, след като се установява, че си е измислил един цитат. Като кореспондент на "Дейли мейл" в Брюксел набляга на темите, подхранващи еврофобията на неговите сънародници. А докато е главен редактор на консервативното седмично списание "Спектейтър", става известен най-вече покрай аферата с една от подчинените му редакторки. Друга афера пък е причина да напусне поста културен министър в сянка. Джонсън става и писател - пише един изключително увлекателен и до голяма степен пророчески роман, в който става дума за терористично нападение в Лондон.

Спасителят на червения автобус

Междувременно Джонсън се опитва всячески да се отърси от клоунския си имидж. Няма интервю, в което той да не отбелязва колко много го е променил постът му. Когато говори за успехите си, обича да споменава и една от идеите на предшественика си Ливингстън: възможността за наемане на велосипеди за придвижване из центъра на Лондон. Заслуга на Джонсън е и новият модел на прочутите червени двуетажни автобуси, от чиито отворени задни врати може да се слиза и в движение. Джонсън твърди също така, че престъпността в града била намаляла покрай взетото от него решение за увеличение на броя на полицаите по лондонските улици. Ливингстън оспорва това негово твърдение.

И двамата кандидати обещават, че ако спечелят, ще увеличат значително средствата в градския бюджет. Странно, като се има предвид сегашната правителствена политика на икономии. Двамата кандидати като че ли живеят в някаква паралелна вселена. Според "Икономист" ставало дума не за друго, а за "инфантилизиране".

АГ, ФО, ИХ, Б. Михайлова, Редактор: Д. Попова-Витцел