Готов ли е Европейският съюз за поредното предизвикателство – приемането на България и Румъния?

Първото източно разширяване на Европейския съюз бе извършено на 3-ти октомври 1990-та с обединението на Германия. Терминът “обединение” в случая бе използван неправилно, защото се касаеше по-скоро за присъединяването на петте източногермански провинции към Западна Германия. Подобна схема бе приложена и 14 години по-късно, когато Европейският съюз се обогати с още 10 страни. Макар и европолитиците да говореха за “обединението на Европа”, на практика ставаше въпрос за присъединяването на тези страни към организация с утвърдени правила, които не подлежаха на дискусия. А едно истинско обединение предполага като минимум присъствието на Изтока в изработването на условията за участие в европейската игра. А тези условия включват както готовността на страните-кандидатки да влязат в Евросъюза, така и готовността на Брюксел да ги приеме.

Заслепени от блясъка на златото, от което са “изковани” звездите на европейския флаг, България и Румъния рядко си задаваха въпроса каква всъщност е Общността, към която те се стремят. Дали това е същата годеница, чиято богата зестра привлече в миналото относително бедни страни като Ирландия, Португалия или Гърция?

Истината е, че “обогатявайки” се с 10 нови страни на 1-ви май 2004, Европейският съюз не стана по-богат, а напротив - по-беден. По данни на Института за икономически изследвания в Хамбург, средният брутен вътрешен продукт на глава от населението в Европа на 25-те е намалял с около 2000 евро в сравнение с този на стария Европейски съюз. Освен това, хазната на Брюксел не е особено пълна, за да могат оттам да се очакват щедри помощи. От гледна точка на България и Румъния е интересно да се проследи развитието на бюджета на Европейския съюз, особено в годината на влизането им. Искането на Комисията, през 2007-ма бюджетът да нарасне с 10% звучи по-скоро като пожелание, като се има предвид, че при приемането на 10-те нови страни това нарастване бе едва с 6%. Така през 2007-ма България и Румъния ще влязат в Европейски съюз, който противно на разпространеното мнение, не ще бъде особено богат.

Но да оставим икономиката настрана, имайки предвид, че тя не е единственото измерение на европейската интеграция. В преамбюла на договора, който в понеделник ще подпишат България и Румъния се казва, че сегашните страни-членки са обединени в своето желание и стремеж „към постигането на целите на Европейския съюз”. Това твърдение определено има чисто декларативен характер, защото Евросъюзът няма ясно дефинирана крайна цел. Ако Германия и Франция виждат бъдеща Европа като федерална структура, Великобритания мечтае за една разширена зона за свободна търговия. В традицията на функционализма, европейският дом се гради от архитекти, които не могат да се споразумеят за крайния план. Европейският съюз пропусна възможността радикално да промени вътрешната си институционна архитектура, преди да се реши на риска да приеме нови страни. Запазването на принципа на единогласие при вземането на важни решения в Съвета на министрите, прави Европа на 27-те още по-неуправляема.

И така европейският дом, прага на който ще прекрачат България и Румъния, не е нито особено богат, нито особено добре подреден.