Въпреки че гласуваха против обединението на разделения остров, кипърските гърци ще влязат на 1 май в ЕС.
25 април 2004Реклама
С твърдото си "не" на обединението, гърците в Кипър пропуснаха един исторически шанс за преодоляване на дългогодишното разделение на средиземноморския остров. Пикантното в цялата работа е, че онези, които казаха "не", на 1 май ще влязат в ЕС, докато онези, които казаха "да", кипърските турци, ще останат пред вратата. На този фон ЕС ще направи добре, ако не изостави турците. Защото с начина по който гласуваха, както и с конструктивната политика на Анкара, те показаха къде вижда Турция своето бъдеще: в една обединена Европа, където няма да има разделени страни и вражда между гърци и турци.
"Ханделсблат" пише:
На пръв поглед изглежда, че губещите са кипърските турци: те гласуваха в подкрепа на плана на ООН за обединението, но въпреки това ще останат извън ЕС. Сега е редно Европа да подаде ръка на турците. ЕС трябва да прекрати икономическата и политическа изолация на северен Кипър и трябва да отвори пристанищата и летищата на северен Кипър за транспорта на стоки и хора. Кипърските турци не трябва да бъдат наказвани затова, че гърците гласуваха против обединението.
В "Лайпцигер фолксцайтунг" четем:
Гневът на европейските ръководители по адрес на кипърските гърци е понятен. Само че са налице редица разумни причини за отказа на последните. Най-очевидната: планът на ООН за Кипър може да предлага оптималното в момента между Анкара, Атина, Брюксел и Вашингтон, но не и необходимото за бъдещето на мнозинството от островното население - а това са гърците. Така например на гражданите на ЕС се позволява да притежават собственост в северен Кипър, докато същото право се отказва на прогонените гърци. Също и по въпроса за бежанците, планът на ООН клони в полза турците.
Мнението на "Вестфелишер анцайгер":
Това беше един прост шахматен ход. Като казаха "не", кипърските гърци матираха турската част на острова. Без обединението, турският север остава извън ЕС. Отново един (бъдещ) член на ЕС поставя на първо място собствените си интереси, без изобщо да се интересува от разрастваща се Европа. Това във всеки случай не е пример за така необходимата дипломация и готовност за компромис. Това беше един тактически шахматен ход. Кипърските гърци нямаха какво да губят - освен може би реномето си в международната общност.
По-нюансиран е коментарът на "Манхаймер морген":
Тук се проявява една проблематична страна на европейското семейство: като благодарност за приема им в общността, новаците трябва, ако обичат, да се вслушват в старите и да не създават проблеми. Само че това никак не пасва на силно изразеното самочувствие на редица страни. Така например кипърските гърци са много горди, че ще принадлежат към "нето-платците" в ЕС. На финала те не пожелаха да се нагърбят с бедните си турски съседи. Това е нереалистично, егоистично и несправедливо - само че подобно мислене познаваме и от ЕС. Сега общността се оказва обременена с нов проблем под формата на разделения Кипър.
Гледната точка на "Франкфуртер рундшау":
След провала на плана на ООН има опасност разделението на острова да се задълбочи още повече. Турският външен министър Гюл говори вече за "перманентно разделение". Триумфира и Денкташ, водачът на кипърските турци, който се надява да обвърже северен Кипър още по-силно с Анкара. ЕС трябва да прекрати политическата и икономическа изолация на северен Кипър. Островните гърци затвориха вратата на ЕС за турското малцинство. Само че юридически от 1 май кипърските турци също стават граждани на общността. Затова те не трябва да останат заложници на гръцкото "не".
И накрая коментарът на "Берлинер цайтунг":
Гърците и турците в Кипър ще продължат да страдат от границата, която разделя острова от запад на изток. Прогонените навремето от Севера гърци ще трябва да се откажат от надеждата да си върнат своите имоти. Турците ще получат известни облекчения, като благодарност за тяхното "да". Но по същество те ще си останат затворени в своята изолирана част на острова. Най-лошото е, че не се вижда никаква переспектива за уреждане на кипърския проблем. Островът пропусна своята среща с историята.
"Ханделсблат" пише:
На пръв поглед изглежда, че губещите са кипърските турци: те гласуваха в подкрепа на плана на ООН за обединението, но въпреки това ще останат извън ЕС. Сега е редно Европа да подаде ръка на турците. ЕС трябва да прекрати икономическата и политическа изолация на северен Кипър и трябва да отвори пристанищата и летищата на северен Кипър за транспорта на стоки и хора. Кипърските турци не трябва да бъдат наказвани затова, че гърците гласуваха против обединението.
В "Лайпцигер фолксцайтунг" четем:
Гневът на европейските ръководители по адрес на кипърските гърци е понятен. Само че са налице редица разумни причини за отказа на последните. Най-очевидната: планът на ООН за Кипър може да предлага оптималното в момента между Анкара, Атина, Брюксел и Вашингтон, но не и необходимото за бъдещето на мнозинството от островното население - а това са гърците. Така например на гражданите на ЕС се позволява да притежават собственост в северен Кипър, докато същото право се отказва на прогонените гърци. Също и по въпроса за бежанците, планът на ООН клони в полза турците.
Мнението на "Вестфелишер анцайгер":
Това беше един прост шахматен ход. Като казаха "не", кипърските гърци матираха турската част на острова. Без обединението, турският север остава извън ЕС. Отново един (бъдещ) член на ЕС поставя на първо място собствените си интереси, без изобщо да се интересува от разрастваща се Европа. Това във всеки случай не е пример за така необходимата дипломация и готовност за компромис. Това беше един тактически шахматен ход. Кипърските гърци нямаха какво да губят - освен може би реномето си в международната общност.
По-нюансиран е коментарът на "Манхаймер морген":
Тук се проявява една проблематична страна на европейското семейство: като благодарност за приема им в общността, новаците трябва, ако обичат, да се вслушват в старите и да не създават проблеми. Само че това никак не пасва на силно изразеното самочувствие на редица страни. Така например кипърските гърци са много горди, че ще принадлежат към "нето-платците" в ЕС. На финала те не пожелаха да се нагърбят с бедните си турски съседи. Това е нереалистично, егоистично и несправедливо - само че подобно мислене познаваме и от ЕС. Сега общността се оказва обременена с нов проблем под формата на разделения Кипър.
Гледната точка на "Франкфуртер рундшау":
След провала на плана на ООН има опасност разделението на острова да се задълбочи още повече. Турският външен министър Гюл говори вече за "перманентно разделение". Триумфира и Денкташ, водачът на кипърските турци, който се надява да обвърже северен Кипър още по-силно с Анкара. ЕС трябва да прекрати политическата и икономическа изолация на северен Кипър. Островните гърци затвориха вратата на ЕС за турското малцинство. Само че юридически от 1 май кипърските турци също стават граждани на общността. Затова те не трябва да останат заложници на гръцкото "не".
И накрая коментарът на "Берлинер цайтунг":
Гърците и турците в Кипър ще продължат да страдат от границата, която разделя острова от запад на изток. Прогонените навремето от Севера гърци ще трябва да се откажат от надеждата да си върнат своите имоти. Турците ще получат известни облекчения, като благодарност за тяхното "да". Но по същество те ще си останат затворени в своята изолирана част на острова. Най-лошото е, че не се вижда никаква переспектива за уреждане на кипърския проблем. Островът пропусна своята среща с историята.
Реклама