“България и Румъния в европейска треска. Впечатляващ, но едностранчив бум в новите европейски страни. “

От началото на годината България и Румъния са най-младите страни членки на Европейския съюз. Те обаче имат и друго общо помежду си. Двете икономики изживяват бум по отношение на вътрешното потребление.

Приемането на България и Румъния в началото на тази година беше посрещнато в Брюксел с едно по-скоро хладно отношение… нямаше големи празненства, нямаше фойерверки, нямаше мили думи за посрещане, но затова пък имаше дълги списъци с предпазни клаузи, израз на ширещото се в цяла Европа съмнение, че двете страни не са узрели за членството. В този смисъл приемането на двете държави бе по-скоро акт на милосърдие, отколкото възнаграждение за положените усилия.

Никой все пак не може да отрече обаче, че в столиците на двете черноморски държави, присъединяването към EС успя да предизвика голямо въодушевление. Празничното настроение обаче малко по малко губи от първоначалния си ентусиазъм. До този извод ще стигне всеки, който има наблюдения върху растежа на двете икономики.

България и Румъния са земеделски страни. Брутният им вътрешен продукт е само 35%- 36% от средния за ЕС. Като най-бедните членки на съюза те повишават Брутния вътрешен продукт на ЕС само с един процент.

Процесът на догонвоне обаче протича със светкавична скорост. През миналата година икономиката на България отчете ръст от 6,1 процента, а тази на Румъния 7,7 на сто. Въпреки това икономистите предупреждават за прегряване на двете икономики.

Динамика на развитие има, но поне на пръв поглед тя се изразява главно в масовото строителство на търговски центрове. Само за периода от януари до юни тази година техният брой се е удвоил. Навсякъде в София за символ на модернизацията се приемат изникналите като гъби след дъжд молове с имената на международно известни марки. Междувременно населението трябва да настига стандарта на живот в останалата част на Европа.

Отвесната крива на растежа не прави Румъния и България някакво изключение в експлозивно развиващия се регион на Централна и Източна Европа. Но само при тях тя е едностранчива и неустойчива.

Повод за тревога е фактът, че икономическата конюнктура разчита преди всичко на вътрешната консумация, тоест на вноса. Заради ниския стандарт на живот гладът за вносни стоки не предизвиква учудване.

Опасен обаче е постоянно влошаващият се външно-икономически баланс. Растежът е неравномерен, а пропастта между високото вътрешното потребление и ниския износ става все по-голяма.

Това означава, че двете страни още дълго ще догонват западните европейци.

Зад бума във вътрешното потребление и повишаването на вноса се крие масивното отпускане на потребителски кредити. В момента и в двете страни е много по-лесно да вземеш кредит отколкото преди няколко години. В България към края на месец юли кредитният портфейл на банките е нараснал с 50 на сто спрямо миналата година. В Румъния се наблюдава същата тенденция. Според експертите от Международния валутен фонд кредитирането е една от основните причини за нарастващия производствен дефицит. Вместо да никнат нови и нови магазини, икономистите в Европа се надяват по-скоро да се инвестира в технологиите, индустрията и подобряването на качеството на услугите. Според тях само така може да се повлияе на низходящата графика на износа. В двете държави и сега има такива инвестиции, но за жалост са твърде малки, за да могат да повлияят положително на производствения баланс.

А потокът от преки чуждестранни инвестиции наистина е впечатляващ. През 2006 година и в двете страни те са достигнали рекордни нива. От една страна причина е все още провеждащата се приватизация на някои от големите държавни предприятия. От друга страна положително влияе присъединяването към ЕС. Членството се приема за стабилизиращ фактор. Инвеститорите смятат, че рискът за вложенията им вече е по-малък, въпреки че и двете страни отдавна се борят с лошата слава заради липсата на стабилен правен ред. Този процес обаче няма да трае вечно. През миналата година притокът на преки чуждестранни инвестиции към петте страни от предпоследната вълна на разширяване отбелязаха лек спад в размера на инвестициите, въпреки че и за тях важеше същата тенденция. Това ще се случи и в България и Румъния.

Опасността пред двете държави след големите усилия, които положиха, за да станат част от ЕС, е да не изпаднат в самодоволство. Прекалено смелите политически изказвания, които наскоро предизвикаха сътресения на високо правителствено ниво и в двете страни, а в Румъния доведоха дори до импийчмънт на президента, още повече увеличават риска. Популистките ходове са мнoгo, особено в икономиката. Наскоро в България например увеличиха минималната работна заплата на държавните служители с идеята това да се отрази и в частния сектор. В Румъния пък правителството чертае прекалено амбициозни планове за нова инфраструктура и социални придобивки. Желанието за похвала след толкова безплодни години е разбираемо, но едностранно развиващите се икономики не могат да разчитат на солидна основа. А нездравата основа все някога поддава.